— Професоре! Успокойте се, моля — каза мъжът с дръпнатите очи. — Ще ви закараме така в Брайтън. Утре ще ви бъде малко тежичко да се вдигнете. Но щом пийнете малко кафе, ще се оправите. Уговорката ни си остава.
— По-по-ча-кай-те… — професорът, задвижи устни, както лежеше проснат на пода. От устата му се стичаше слюнка. — Това… е… ужас-но… Ни-кой… не мо-же… да пред-от-вра-ти… Ни-кой ня-ма да обър-не вни-мание…
— Разбрахме предупреждението — мъжът с дръпнатите очи се поклони престорено вежливо. — Ще обърнем внимание на тези, за които е предназначено… Е, засега…
Мъжът с мустаците, който беше инжектирал професора, извади запушалката от бутилката с джин и напръска гърдите и лицето му. Карлски лежеше със затворени очи, от него се излъчваше тежка миризма като от пияница. После мустакатият го вдигна и го занесе в колата.
— И така… — промърмори, гледайки ръчния си часовник, мъжът с дръпнатите очи, който, изглежда, беше най-главният от всички. — Да потегляме и ние. Дори професорът да се реши да информира правителството, имаме поне десет часа, докато той се съвземе и задействува службата МИ–6 6 6 Английското военно разузнаване (Military intellegence–6). (англ.) — Б.пр.
.
— Ако видят професора, ще заподозрат нещо — разтревожено каза грамадният мъж, докато напъхваше малкия термос в специално куфарче от дуралуминий. — От времето на инцидента „Шпиони на мира“ нервите на шефа на МИ–6 са опънати.
— Има още една причина, за да са изострени нервите му — засмя се мъжът, който беше най-главният, докато обличаше палтото си. — Преди няколко години в Института по бактериологично оръжие умря един човек. И всички онези неща, с които те са се занимавали там, са изтекли навън.
— От каква болест умря?
— Бубонна чума — безгрижно отвърна другият, като поднасяше огън към недопушената си цигара. — В европейските страни думата „чума“ предизвиква шок. Някога тя така е върлувала тук, че населението на Европа намаляло наполовина. Но всички са смятали, че за последните двеста години е изкоренена напълно. А ето че са я „отглеждали“ точно в този секретен институт — той замлъкна, а после се обърна към огромния мъж, който се готвеше да затвори куфарчето: — Може би остана малко кафе? Ако позволиш, ще си налея…
— Сериозно ли? — попита гигантът.
— Само в краен случай — засмя се другият. — Карло, ти провери ли дали някой не ни следи? И така, готови сме.
Те слязоха. Отново задуха вятър. Тук-там плътните облаци се бяха разкъсали и проблясваха ярки, студени звезди. Когато завиха към хамбара, който се намираше зад сградата, под светлината на покритата с калъф лампа видяха да чернее малък самолет, доста остарял модел. Двата му двигателя бяха покрити с дълги платнища, а в края им се въртяха нагреватели, които бръмчаха и затопляха двигателя. Щом забеляза тримата мъже, пилотът мълчаливо изключи вентилатора и свали платнищата. Появи се малък дървен самолет — същински москит, който по време на предишната световна война бе използуван за нощни боеве. Тъй като не можеха да бъдат засечени от радар, дървените самолети се използуваха много отдавна, обикновено за нощни атаки.
— Как е времето? — попита мъжът с дръпнатите очи, докато се наместваше на седалката и затягаше предпазния колан.
— Облачно и ветровито. Но всъщност не знам, метеорологичната служба си приказва какво ли не. Вятърът може и да промени посоката си.
— Добре — кимна мъжът. — Да излитаме. Веднага. Всичко е готово.
— Какъв ще бъде курсът? — попита пилотът, докато включваше двигателя. — Непременно ли трябва да летим до Анкара?
— Безусловно — каза мъжът високо. — Ако се възползуваме от курса на гражданските авиолинии, от Марсилия ще се насочим над морето и от бреговете на Сардиния ще поемем към Атина. Но как си с бензина? В това лошо време… страхувам се, че няма да е достатъчен. Да не се наложи принудително кацане над Адриатическо море. В никакъв случай не трябва да допуснем това — извика той, за да надвие шума на двигателя. — Ако бензинът няма да ни стигне, да летим по най-късия път.
— Да, има още един път до Атина — над Рим — докато отляво и отдясно бучаха двигателите, пилотът нервно изчисляваше налягането в горивната система. — Ако летим по него, горивото ще е предостатъчно. С два пълни резервоара спокойно ще преминем над Алпите. Освен това вие сте трима… Ала каквото и да говорим, двигателят е стар, не му достига мощност. Целта е да се издигнем на петнадесет хиляди фута.
Читать дальше