— Да, спомням си — Йошидзуми кимна. — Бях още гимназист. След няколко години онзи бум утихна, но факт е, че успя да проникне в индустриалния свят. Вторият бум започна през 1965 година, една година след Токийската олимпиада. Тогава правителството издигна като цели „атомната енергия“ и „изследването на Космоса“. И ето че в съответствие с плана за създаване на нов тип кораби за изследване на полярните райони, приет през 1965 година, през 1970 година се появи атомният ледоразбивач.
Изведнъж сирената на „Ширетоко“ пронизително изсвири. Оставаше един час до започването на рейс №2200. От новата база „Шова“ сякаш в отговор също изсвири сирена. Група пингвини Адели 8 8 Един от осемте вида пингвини, обитаващи Антарктида. — Б.пр.
, които вече напълно бяха свикнали с ужасния шум на хеликоптера, сега като че ли се уплашиха, непохватно се заклатушкаха един подир друг и наскачаха във водата.
— Бумът на атомната енергия е свързан и със съкращаването на производството на ядрени оръжия и пускането в употреба на запасите от обогатен уран на СССР и САЩ — продължи Йошидзуми. — В последно време се наблюдават тенденции за появата на бум от най-различен характер. Дори и тук сега има същински бум на атомната енергия. Да оставим настрана такива стари станции като „Мирний“ или „Макмърдоу“. Вече няма държава, която да не притежава на своята база поне малък ядрен реактор.
— А сега сме направо пред космически бум — кимна Тагучи. — Вярно ли е, че НАСА е доставила тук космически кораби?
— Изглежда, че да. Тази година се извършват наземни изпитания на ракетния двигател тип „Кентавър“ и се полагат основите на стартовата площадка. Истинските изпитания ще започнат догодина.
Виждаше се как от базата „Шова“ излита хеликоптер с чудновата форма — същинско скокливо насекомо. Беше хеликоптерът „Самсън“, който носеше между колесара си огромен петтонен контейнер, като пчела, пренасяща капка цветен прашец.
— Е — каза Тагучи, — май е време да се сбогуваме.
— Е, Тагучи — странно тихо проговори Йошидзуми. Извърнал лице към далечните планини на Южния полюс, той сякаш следеше нещо. Изглеждаше съвсем млад и наивен, като юноша.
„Този израз е характерен за неговото поколение — помисли си Тагучи. — Лице, ненаранено от големите промени на века.“
Накъде ли върви този свят? Тагучи трудно би отговорил на такъв въпрос. Какво ли ще стане? Сигурно няма да настъпят големи промени. Вече няма нито война, нито големи икономически кризи. При тази мисъл Тагучи сам се учуди: „Наистина! Доста дълго време вече живеем спокойно. Колко пъти се приближава опасността и колко пъти успяваме да я избегнем на косъм. Дори и да има мигове, когато човек се страхува, че икономическият банкрут на големите държави може да преобърне световния пазар, и там вече, в крайна сметка, за доста дълъг период няма истински кризи. Изглежда, устойчивостта здраво се е задържала в целия свят.“
— Дори и със скрибуцане, бавно, едва-едва, но все пак като цяло цивилизацията се движи. Нима не е така?
— Е, действително, но всичко това е без значение. Важно е, че няма да има война — с усмивка каза Йошидзуми.
— Не може да се твърди категорично — отвърна Тагучи. — Всеобщото разоръжаване си е както и преди — все се бави. НАТО сменя оръжията, дислокацията на войсковите части и стратегията както всяка година се сменят леките коли, но е очевидно, че може би все пак системата на ядрената стратегия между Изтока и Запада ще бъде урегулирана в близките три-четири години. Тази година през лятото ще се състои среща между американския президент и съветския ръководител. Дали по това време няма да се проведат някакви конкретни разговори?
— Може би и едностранно, но светът върви към промени… — Йошидзуми изглеждаше разсеян. — От една страна, светът се променя, но от друга — все още няма никакви реални промени. Съкращаването на въоръженията е направо крещящ проблем и сигурно ще се осъществи.
— Има области, в които се извършват много големи промени, но те няма да доведат до изменения в областите, които все още изостават. — Тагучи говореше малко неопределено. — От 50-те години насам светът върви по инерция. И е много трудно да се промени този курс. Е, ние трябва да се сбогуваме.
Докато разговаряха, Йошидзуми продължаваше да пуши. Лекият дим бавно се издигаше в небето. Изглежда, щеше да задуха източен вятър и там, в далечината, очертанията на Принц Улаф потъмняха. Йошидзуми дръпна за последен път от лулата си, а после леко я чукна о дланта си. Сетне се обърна към Тагучи и понечи да му върне лулата, но капитанът каза:
Читать дальше