Сакьо Комацу: Денят на възраждането

Още преди седем години разбрах, че за получаването на мутиралата разновидност на WA5PS са необходими високоскоростни неутрони. Тази мутирала разновидност имаше свойство да потиска размножаването на щамовете. Но в природата, както е известно, не съществуват високоскоростни неутрони, ето защо бе много трудно моята ваксина да се произведе в условията на Южния полюс. За да получа количества само за двадесет души, ми трябваха цели три години. И когато на деветата година след бедствието първите седемнадесет човека, които ваксинирах, стъпиха на континента, сърцето ми тревожно се разтуптя. И колко се учудих, когато ми съобщиха, че на континента отново са се появили млекопитаещи, а във въздуха няма щамове. Но едновременно се и зарадвах, защото разбрах, че вирусите са претърпели същата мутация, която получих и аз. Сега вече е късно, трябваше по-рано да се сетя, че такава ситуация е възможна. Тогава щяхме и по-рано да се завърнем в топлия пояс. Наистина говоря, като се основавам само на аналогии, но ако всичко казано дотук е вярно, това наистина е ирония на съдбата. Защото медицината, чието предназначение е да спасява хората от смърт и болести, унищожи повече от три милиарда души, а после неутронните бомби, които бяха създадени с единствената цел да се унищожи човечеството, го спаси. Да, не мога да кажа нищо друго, освен че е ирония на съдбата.

В края на краищата в безкрайната Вселена ние сме само играчки в ръцете на случайността. И на нас, чийто живот е толкова кратък, славната история може да ни изглежда нещо вечно, но в действителност и тя е само страница от неизменния сюжет в безкрайната Вселена. Осмислянето на този факт обаче не трябва да поражда V хората песимизъм и безверие. Осъзнаването на преходността на нещата, на природата, на Вселената е човешка, най-човешката черта. Но човекът трябва да се бори със случайността, трябва да осъзнае факта, че не неговите събратя са тези, с които трябва да воюва. Ако хората осъзнаят това, нима няма да бъде сложен край на всички братоубийствени войни, нима няма да се роди съюз, в който всички хора ще се възправят срещу материалното и ще се прояви истинският характер на духовното.

Но засега е безсмислено да говоря за тези неща. Изглежда, човечеството опознава нещата чрез непрестанни опити и грешки. Моето послание е за времената, когато човекът отново ще си е възвърнал славата, която имаше преди бедствието. Но жаждата се забравя бързо, след като се утоли. Всичко ли ще бъде забравено толкова бързо, щом настъпи известно облекчение, успокоение? Нима ние, притежавайки опита от няколко световни войни, не повторихме същите грешки?! Затова сега трябва да оставим на потомците си урок от миналото. За да не повторят нашите деца и внуци, завладени от стремежа към славата, грешката, която направихме и ние. Да не забравят урока, получен от гибелта на тримилиардното човечество.

Днес в Юга на Латинска Америка ние създаваме първите селища, прокарване първите улици. Утре първият отряд, а с него и аз, ще поеме на север. След като човечеството, с изключение на няколко хиляди души, уединени на ледения континент, загина, това ще бъде първият ден, в който то ще започне да се възражда в своята предишна обител. Но все още денят на истинското възраждане на човечеството е далече. Сега хората са най-малобройният вид от цялата фауна на планетата. Кога ли ще настъпи истинският ден на възраждането? Петхилядолетната цивилизация беше унищожена с един замах, но е неоспоримо, че ние сме в по-изгодно положение от хората през каменната ера. Загиналият свят ни остави всички свои постижения, всички свои материални блага. Ще трябва обаче още много време, за да заживеем в благоденствие както преди бедствието. Ще дойде ли пак ден, когато хората ще населят земята така, както преди бедствието? Дали светът ще се възроди в същия вид? Дали ще се възродят отново и ненавистта, злобата, мъстта? Ще се разбере едва след стотици години.

Утре сутринта ние се отправяме на север, за да възвърнем живота в страната на мъртвите. Пътят на север е дълъг, но още по-дълъг е пътят към възраждането. Какъв ли ще бъде той? За това ще разкаже вече друго поколение…

© Сакьо Комацу

© 1989 Людмила Холодович, превод от японски

© 1989 Нако Стефанов, превод от японски

小松左京

復活　の 　日,

Сканиране разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009

Издание:

Сакьо Комацу. Денят на възраждането

Японска, I издание