Алън Кол - Далечно царство

Рейли беше капитан на Маранонската гвардия. По това време гвардията се състоеше от петстотин бойци-жени, дали обет на Маранона, любимата богиня н войната. Те се бяха отрекли под клетва от брака, майчинството и каквато и да било друга „нормална“ функция на жените. Гвардията беше много добре обучена се бе посветила на защитата на Ориса. Много малко от тези жени бяха мъжемразки, макар че всичките предпочитаха жени за сексуални партньори.

— Да ти донеса ли още една чаша пунш? — попитах аз. — Или нещо за ядене? Ако желаеш, мога да донеса вода за банята ти. Или пък да изпълня някоя друга поръчка, подходяща за един брат, готов да направи всичко за своята сестра. Такава красива сестра. Толкова войнствена и толкова тъжна. Толкова…

— Спри, преди да съм скочила отгоре ти — засмя се сестра ми. — Добре, Амалрик. Ти победи.

Заех се с масажирането на другия крак.

— О, говори ми, пророчице, — казах напевно. — Кажи ми какво таиш в сърцето си. — Рейли невъздържано се разсмя. Не на моята хитрост, а защото я гъделичках по краката. Бях намерил слабото й място още когато бях малко дете, а тя новобранка.

Сестра ми беше една от малцината, с които се чувствах спокоен. Нямаше тайна, която да не мога да споделя с нея, прегрешение, което тя да не ми прости. Но Рейли никога не злоупотребяваше с доверието ми, не проявяваше любопитство. Нейните съвети ми бяха най-скъпи. Може би точно поради това през последните месеци, когато се бях увлякъл по Мелина, странях от нея. Бях прекалено потиснат, за да желая да се вслушам в здравия разум. Но когато най-накрая се обърнах към нея, думите й не се отличаваха от тези на Дженъс. Каза ми да си извлека поука от станалото.

— Нямам предвид повече да не съгрешаваш — поясни тя. — Но искам да кажа да се опиташ следващото ти Прегрешение да не бъде толкова скъпо… и открито.

— После ме погледна с ясните си сини очи и ме запита какво мисля да правя в бъдеще.

— Време е да предприема моето пътешествие — отговорих аз — и да поема бизнеса заедно с баща ни.

— Добри намерения, скъпи братко, — отговори тя.

— Питам се само дали наистина искаш да го направиш. От известно време подозирам, че за поведението ти на последък има някаква по-дълбока причина, а не обикновена младежка глупост. Може би перспективата да бъдеш търговец не ти е по сърце. — Отново разбрах колко проницателна е моята сестра-войник. Може би се съпротивлявах на едно скучно бъдеще — да бъда принуден да прекарам живота си сред хора, които се интересуват единствено от пари.

— Съвсем добре си разбрала — извиках аз. — Ако стана търговец като баща ни, искам да върша нещо повече, а не просто да поема в ръцете си семейния бизнес. Искам да оставя ярка следа и да бъда нещо повече от син на богат човек, който живее, изоставил младежките мечти на своя баща.

— Как смяташ да постигнеш това? Или, по-точно, мислил ли си за тези неща?

Разказах й за Далечното царство и за желанието си да го открия. Разказах й за Дженъс. Тя ме слушаше внимателно, без да се обади, докато не свърших, после каза:

— Няма да кажа „не“, както няма да кажа и „да“. Всъщност сега не мога да изразя никакво мнение. Обаче… ще разпитам тук-там. И когато науча нещо повече, по-специално за новия ти приятел, Дженъс Грейклок, ще ти съобщя решението си.

… Сега беше време за решението, което ми бе обещала. Макар че се шегувах и я гъделичках, очаквах резултата с безпокойство. Сестра ми отдръпна крака си и седна на кушетката.

— Донеси ми още едно питие — помоли тя — и ще ти разкажа какво успях да науча.

Моментално изпълних желанието й и седнах, примрял от вълнение.

— Ще ми простиш, скъпи Амалрик — каза Рейли, но ще започна по един малко груб начин. Вместо да проучваме доколко има смисъл експедицията, която искаш да предприемеш, нека най-напред потърсим доказателство, че твоят приятел не е мошеник. — Вдигна ръка, за да спре протеста ми. — Трябва да признаеш, че в последно време компаниите ти се състоят от съмнителни млади мъже и жени. Доколкото зная, Дженъс Грейклок е поредният ти най-добър приятел.

Кимнах, признавайки че е права.

— Като начало — продължи тя, — размених няколко мисли с някои от моите познати от градската гвардия. Мнението им е, че Дженъс е не само отличен войник, но и опитен ръководител и организатор. — Въздъхнах с облекчение. — Не бързай — предупреди ме Рейли. — Не всичко е в розова светлина. Капитан Грейклок, за краткото време, което е прекарал в гвардията, изглежда, е успял да си създаде немалко врагове Но мисля, че главната причина за това е завистта. Както и неговата самоувереност. Тъкмо тя дразни богатите курвенски синове, които носят службата в любимата си кръчма.