Алън Кол - Отмъщението на прокълнатите

Би трябвало с лекота да изминат няколкото километра от лагера до площадката. Но това им отне повече време, отколкото предполагаха. Нито един от двамата не си беше дал сметка, че естествената последица от недохранването е нощната слепота.

Така че въпреки „богомолските“ си умения се запрепъваха в мрака като необучени цивилни. Единствено рефлекторните им умения от нощните и безмълвни акции на „Богомолка“ ги спасиха от разкриване, докато се промъкваха покрай пръснатите около лагера ферми.

— Докат’ имаме някоя и друга секунда — подхвърли Алекс, — що не ти разкажа за пъпчивите змии?

— Ако посмееш, ще те ликвидирам.

— М’чето си’й изгубило чуството за хумор — оплака се Алекс на заспалия в кутията смрадливец. — Ей ти го оня задник там.

Часовоят се разхождаше под тях.

Защитната система на площадката беше комплексна: обикалящ караул, телена ограда, патрулирана от наблюдаващи животни открита зона, втора телена мрежа и вътрешна електронна система.

След като изчислиха интервалите на появяването на часовоя, Стен и Алекс допълзяха до първата телена ограда. Алекс потупа малката кутия.

— Айде, миризливецо, вър’ да си заслужиш платата.

Открехна капака и смрадливецът изскочи. Объркано от непознатата обстановка, зверчето се промуши през мрежата в откритата зона, седна и заоблизва козината си — чудеше се, все още неразсънено, накъде би могло да има вода. Мудният му мисловен процес беше прекъснат от ръмжене.

Каракаджуто — триметрова покрита с козина машина за смърт — се запоклаща към смрадливеца. Скункс-мечокът беше разгневен — нормално състояние за този вид. Но кръстоските и мутациите, на които таанците бяха подложили предходниците му, го бяха превърнали в още по-яростен звяр. Смътно съобразяваше, че двукраките са единствените му врагове, но беше принуден да се държи любезно с онези двукраки, които го хранеха, и да унищожава останалите. Освен това не му позволяваха да се размножава и да си бележи територия.

Това каракаджу беше прекарало цели пет години от живота си, бродейки напред-назад по ограничения от мрежите коридор — без абсолютно нищо, което да облекчи страстите му.

И ето ти го най-неочаквано този смрадливец.

Скункс-мечокът се понесе напред — подчиняваше се на инстинктите си и на обладалата го ярост.

Смрадливецът — също подчинявайки се на инстинктите си и обладалата го ярост — се завъртя, вирна подобната си на червей опашка над гърба си и изхвърли струята си.

Струята от аналните му жлези се стовари върху муцуната на каракаджуто. То се изправи на задните си лапи, изрева и като се опитваше да изтръгне отвратителната воня от ноздрите си, отстъпи, разкъсвано между инстинкта да се завре в някое убежище и желанието да намери двукраките, които да му помогнат.

Смрадливецът изсъска самодоволно и изчезна светкавично.

— Свърши работа тоя миризливец — прошепна Алекс.

Стен вече действаше. И тази ограда беше пробита, преодоляна и възстановена.

Корабът се извисяваше в лепкавия мрак на по-малко от петдесетина метра от тях. Никой от двамата не пристъпи напред. Алекс бръкна под изпокъсаната си куртка, извади четири празни тръби с диаметър под един сантиметър и ги сглоби. Получи се тръба за издухване на стрелички с дължина над метър. Той нагласи на единия й край пробит рибен мехур, пълен с метален прах.

Допря устни до тръбата, насочи я към един храст и духна. Невидимият прах излетя и полепна по листата. Двамата със Стен завряха носове в пръстта и сякаш се сляха с нея. След броени минути пристигна патрулът. Таанците спряха и започнаха да се оглеждат.

При предварителния оглед Стен и Алекс бяха установили, че във вътрешния периметър на площадката има електронни детектори. От разстояние предположиха, че детекторите са със сравнително просто устройство: вероятно радарни. Този свят, в края на краищата, беше твърде отдалечен от фронтовите линии.

Таанският ефрейтор, който командваше патрула, включи комуникацията си.

— Страж — тук Скитник. Намираме се в подозрителния район. Чисто е.

— Скитник — тук Страж. Има ли следи от проникване?

— Тук Скитник. Изчакай.

Застарелият затлъстял ефрейтор светна с фенерчето си да огледа земята.

— Скитник. Няма нищо.

— Тук Страж. Сигурен ли си? Сензорите продължават да показват присъствие в района.

— Да пукна, ако разбирам нещо — оплака се ефрейторът. — Не се вижда абсолютно нищо, до дяволите.

— Скитник, тук Страж. Поддържай стриктна комуникационна процедура. Огледът на мястото записан… докладът ти, че няма проникване, е регистриран. Върни се на охранителна позиция тук. Страж. Край.