Тери Пратчет - Последният континент

— Аз пък тъй и не повярвах в измишльотината как животните се превръщали в камъни — сподели Лекторът. — Противоречи на здравия разум. Защо им е да го правят?

— Добре, а тогава как ще обясните появата на вкаменелости? — заяде се Пондър.

— Ето къде е разковничето — тържествуващо изрече другият. — Изобщо не я обяснявам. И така си спестявам множество тревоги. Господин Стибънс, а вие можете ли да ми обясните защо не се разпадат наденичките без обвивка от черво?

— Моля? Какво?! Откъде да знам?

— Видяхте ли? Не знаете най-прости неща, а си въобразявате, че ви стига умът да научите как е устроена цялата Вселена, нали? Впрочем за вкаменелостите не са нужни никакви обяснения. Просто ги има. Защо да превръщаме всичко във велика тайна? Ако само задавате въпроси, никога нищо няма да свършите.

— А иначе защо сме тук? — учуди се Пондър.

— Пак се започна… — въздъхна Лекторът.

— Тук пише, че океанът го опасвал от всички страни — съобщи Старшият дискусионен наставник. — Озърна се и видя недоумяващите им погледи. — Говоря ви за онзи континент — Хикс-Хикс-Хикс-Хикс. — Посочи с пръст реда. — „За него не е известно почти нищо, освен че отвсякъде го опасва океан.“

— Радвам се, че поне един от вас се зае с поставената ви задача — кисело промърмори Ридкъли. — Ей, вие двамата, почвайте да четете по-сериозно. А друго пише ли?

— Ами… Нищо особено. — Старшият наставник прелисти по-нататък. — Сър Родерик Пърли прекарал много години в издирване на предполагаемия континент и накрая заявил категорично, че такова място няма.

— Е, да, но същият господин веднъж се залутал в собствената си спалня — напомни Деканът. — Намерили го сврян в гардероба.

Известно време не се чуваше нищо друго освен плискането на вода зад вратата, шумоленето на листове и разсеяното тананикане на Ковчежника.

— В книгата на Уоспорт „Животът на най-обикновените хора“ има бележка под линия — обади се Старшият дискусионен наставник, присвил очи, за да различи дребните буквички. — Веднъж срещнал стар рибар, който разправял, че в онази земя наесен пада кората на дърветата, а листата си остават по клоните.

— Винаги се намира кой да съчинява, глупости — махна с ръка Ридкъли. — Иначе е прекалено скучно. Как да се върнат вкъщи и да си признаят, че след корабокрушението са прекарали две години на остров като всеки друг и са яли само риба и раци? Налага се да вмъкват щуротии като грамадни еднокраки мъжаги, Страната на великанските торти и каквото още си спомнят от детските приказки.

— Брей, брей! — възкликна унесено Лекторът по съвременни руни, който се бе зачел с увлечение в прашен том. — Тук твърдят, че жителите на остров Слаки не носят никакви дрехи, а жените били ненадминати красавици.

— Ама че непристойно — превзето изрече Професорът по неопределени изследвания.

— Убеден съм, че такива факти не интересуват никого от нас — намеси се Архиканцлерът. Вгледа се внимателно в израженията на другите магьосници и повтори още по-гръмко: — Казах, че такива факти не интересуват никого от нас! Декане, веднага се върни тук и си вземи книгата!

— В „Змиите на всички страни и народи“ Ренчър споменава за Хикс-Хикс-Хикс-Хикс — установи Професорът по неопределени изследвания. — Твърди, че на континента са останали съвсем малко отровни змии… А, има и бележка под линия. — Показалецът му се плъзна по страницата. — „Повечето са били изтребени от паяците.“ Хм, звучи необичайно…

— Той доста се забави в банята, не мислите ли? — изсумтя Деканът след малко. — Тоест… И аз обичам да се търкам, но имаме по-сериозна работа.

— Като го слушам, увлече се в игри с водата — подкрепи го Старшият дискусионен наставник.

— Звучи като море — щастливо вметна Ковчежникът.

— Ти се постарай да си траеш, бива ли? — с досада го скастри Ридкъли.

— Всъщност… — поумува Старшият наставник. — Щом колегата спомена, стори ми се, че чувам и птичи крясъци…

Архиканцлерът закрачи ядно към вратата на банята и вдигна свит юмрук да потропа.

— Ама аз съм шефът тук — изръмжа и отпусна ръка. — Ще отварям която врата си поискам. — Натисна дръжката. — Ето, господа. Най-обикновена баня. Каменна вана, месингови кранчета, непромокаема шапка, смешна четка във формата на пате… Нищо особено, наистина. И нека да бъдем наясно — това изобщо не е тропически бряг. Липсва дори далечна прилика.

Той посочи през отворения прозорец на банята към лениво плискащите се вълни под яркосиньото небе. Топлият ветрец развяваше завесите.