Лоис Бюджолд - Огледален танц

— От моя страна нямаш проблем — каза той мило. Постът, да. Времето на лорд Воркосиган и на неговите хора трябва да свърши. Трябва да се тури край на мазохистичното повтаряне на разговора с Куин. Куин си беше Куин. Той не желаеше тя да бъде нещо друго, не дори за… лорд Воркосиган.

Въпреки този самопричинен момент на депресия, когато преминаха през митницата и се отправиха към чудовищната разпределителна станция, очакването да се върне при Дендарии ускори стъпките му. Куин беше права. Той почувства как Нейсмит започва да го изпълва, тръгва някъде дълбоко от психиката му и стига чак до връхчетата на пръстите. Довиждане, глупав лейтенант Майлс Воркосиган, дълбоко прикрит оперативен работник на Бараярската имперска сигурност (който отдавна трябваше да бъде повишен) — здравей, напористи адмирал Нейсмит, космически наемник и галеник на съдбата.

Галеник ли? Той намали темпото, когато достигнаха до редицата кабини с граждански комуникационни пултове покрай алеята за пешеходци, и кимна към огледалните врати.

— Нека най-напред да видим какво прави Червената команда. Ако тихичко се готвят за почивка, ще отида лично и ще ги засиля.

— Правилно. — Куин хвърли торбата си опасно близко до обутите в сандали крака на Майлс, мушна се в най-близката кабина, пъхна картата в отвора и набра нужния код.

Майлс остави летателната си чанта, седна на торбата на Куин и започна да я наблюдава отвън. Видя собствения си образ в огледалото на вратата на съседната каюта. Тъмните панталони и свободната бяла риза, които носеше, бяха с кройка, неясно загатваща за планетарен произход, но тъй като подхождаха на вида му на пътник, изглеждаха съвсем цивилни. Майлс се успокои и се отпусна. Не беше лошо.

Беше време, когато носеше униформите като костенуркова черупка за защита на уязвимото си ненормално тяло. Една броня за принадлежност, която казваше: „Не се задявайте с мен. Аз имам приятели.“ Кога започна да не чувства такава крещяща нужда от нея? Не беше сигурен.

Всъщност кога престана да ненавижда тялото си? Бяха минали две години, откакто за последен път беше сериозно ранен при една мисия за освобождаване на заложник, проведена веднага след онази невероятна бъркотия с брат му на Земята. Вече доста време, откакто се беше възстановил напълно. Той изви ръцете си, в които костите бяха заменени с пластмаса, и ги почувства като свои, такива, каквито бяха преди да ги потрошат последния път. Всъщност дори като преди първия път. От месеци не беше имал костновъзпалителни атаки. „Не чувствам никаква болка“ — помисли той и се усмихна. И това не се дължеше само на Куин, макар че Куин беше… голям терапевт. „Просто ставам такъв, какъвто съм си.“

„Радвай се на това, докато можеш.“ Беше на двадесет и осем и несъмнено в някакъв физически разцвет. Чувстваше този разцвет, чувстваше ободряващия порив на апогея. Старостта беше някъде далеч в бъдещето.

Гласове от комуникационната каюта го върнаха към настоящия момент. Куин се беше свързала със Сенди Херелд и казваше:

— Здравей. Върнах се.

— Здравей, Куин. Очаквах те. Какво мога да направя за теб? — Макар седнал настрани, Майлс видя, че Сенди пак е с нова странна прическа.

— Току-що слязох от кораба за скок. Обаждам ти се от разпределителната станция. Искам транспорт, за да взема оцелелите от Червената команда, след което ще се върна на „Триумф“. Какъв им е халът сега?

— Задръж така, ей сега ще видиш. — Лейтенант Херелд показа данни на дисплея от лявата й страна.

По многолюдната алея мина човек в сива наемническа униформа Дендарии, видя Майлс и му кимна колебливо, предпазливо, явно неуверен дали с тези цивилни дрехи адмиралът не иска да остане незабелязан. Майлс му отговори с махане на ръка, мъжът се усмихна и отмина. В ума на Майлс изплуваха свързаните с него данни. Травис Грей, полеви техник, в момента назначен на „Перегрин“, наемник от шест години, специалист по съобщителна техника, колекционира класическа музика от земен произход отпреди напускането на Земята. Колко такива досиета носеше в главата си? Стотици? Хиляди?

Пристигаха и още. Херелд се обърна и съобщи:

— Ивс е отпратен на долното ниво, а Бойд се е върнал на „Триумф“ за допълнителна терапия. От Здравен център Бочен съобщават, че са за освобождаване Дархам, Вивиан и Азиз, но най-напред искат да поговорят с някой началник.

— Правилно.

— Кий и Зеласки също искат да говорят.

Куин стисна устни.

— Добре — съгласи се тя с нежелание. Майлс почувства как стомахът леко го присви. Подозираше, че разговорът няма да е лек. — Предай им, че сме тръгнали — каза Куин.