Лоис Бюджолд - Хоризонти

„Каква сила!“, помисли си Даг. Силата да управляваш материята чрез същността беше невероятна, а проекцията на същността на Аркади танцуваше с такова изящество, сякаш лечителят се грижеше за цветни листенца, които не иска да смачка. Насочи двете страни на разкъсаното място да се съединят, след това ги подсили. Тап започна да се отпуска. Всичко приключи за десетина минути.

— Довечера ще изпратят някой от чираците до шатрата ти, за да ти направи ново подсилване — каза Аркади на Тап и огледа останалите. — Някой съобщи ли на съпругата му, че се е прибрал по-рано?

— Изпратих едно момче — отвърна Чала.

Съпругата на Тап пристигна след няколко минути, много разтревожена, и се проведе почти същият разговор като преди малко.

— Какво си направил, Тап?

— Не съм виновен.

Аркади предвидливо й даде необходимите инструкции — пациентът да остане на легло и да не се храни до утре, също така да остане в лагера, докато Чала прецени. Даг помогна да пренесат Тап до носилката, която вече го чакаше навън, и докато ги наблюдаваше как се отдалечават, въртеше куката ту на една, ту на друга страна и се опитваше да си представи как същността бе успяла да накара нечии черва да заемат обичайното си положение.

— Ако не се претоварва, ще се възстанови — каза Аркади. — Глупаво е постъпил, като е яздил два дни с това разкъсване и е казал на капитана си, че му няма нищо. Понякога патрулните наистина нямат акъл.

— Така си е — потвърди Даг. — Разумните хора не ходят да търсят злини.

— Май си го научил от първа ръка.

— Имах четирийсет години, за да се уча.

— И аз предполагах, че е горе-долу толкова. — Намръщи се към куката на Даг. — Преди и след ръката, нали? Защото ти я няма от поне двайсет години.

— Точно така — потвърди Даг кратко. Ако Аркади очакваше да чуе някоя стара история от живота на патрулните, щеше да остане разочарован. Даг обаче се сети за нещо по-важно. — Защо не ти стана студено и не те втресе, след като приложи лечението?

Аркади рязко се обърна и го изгледа.

— На теб става ли ти така?

— Всеки път, след като лекувам някого, а пък случаят със стъклената купа напълно ме извади от строя. Плътта ми е като глинена, а стомахът ми се бунтува.

— Значи правиш нещо не както трябва.

— Какво?

— Ще трябва да разберем. — Аркади избърса уста с опакото на ръката си и погледна любопитно Даг, но не продължи с обсъждането на въпроса, а остави патрулния при Чала, защото трябвало да посети някои хора.

Чала показа на Даг как съхраняват архива си и остана приятно изненадана, когато разбра, че неугледният северняк може да чете и пише. Прекъсна ги една жена, чието момченце със зачервено гърло не реагирало на домашното подсилване, а после дойде и едно момче, заедно с баща си, за да му зашият главата — сбило се с брат си. Братът бе използвал камък, представен като доказателство или по-скоро като сувенир от нещастния и замаян от удара малчуган.

Докато работеше, Чала обясняваше подробно, а Даг попиваше всяка дума и усещаше, че е поредният от дълъг списък чираци, които са минали през тази шатра. Знаеше, че не може да помогне с шевовете, но поне куката му разсейваше момчето, докато лечителката шиеше раната. Малкият веднага помоли Даг да му разкаже как липсващата ръка е била отхапана от глинен-вълк, след това притихна с разтреперани устни, готов да изтърпи болката, която щеше да му причини извитата игла на Чала. Лечителката прикри усмивката си и го поздрави за храбростта му.

По едно време дойде Бар и каза, че Аркади се е прибрал и са донесли храна. Докато вървеше мълчаливо до него, Даг премисляше случилото се от сутринта. Онова, което не знаеше, придобиваше размерите на лавина.

Изядоха бързо всичко и докато Фаун, Ремо и Бар вдигаха чиниите и почистваха трохите от кръглата маса, Аркади стана и пристъпи към една полица. Взе един лист и седна срещу Даг, но вместо да му го подаде, го скъса на две.

— Така. Да видим откъде идват проблемите ти. Наблюдавай. С усета си за същност.

„Какво е намислил?“ Даг послушно се откри и прогони желанието да подремне, след като се беше наобядвал.

Аркади събра двете половинки и прокара палец по мястото, където бяха скъсани. Проекцията на същността едва личеше, чу се единствено тихо шумолене — и листът си стана цял. Аркади го вдигна и отново го скъса. Фаун и момчетата оставиха работата си на мивката и се върнаха по местата си, за да наблюдават.

Всичко стана толкова бързо, че Даг дори не бе сигурен какво точно е усетил, но въпреки това постави двете половинки на масата, нагласи ги една до друга, протегна призрачната си ръка, затвори очи и призова онова странно ниво на възприятие, на което се бе уповавал, докато лекуваше Ход. Хартията приличаше на памучен плат, множество тънки нишки, преплетени, но сега прекъснати. Спомни си как Фаун бе изплела нишките за брачните върви и как ги бе усукала, за да не се разплетат. Тези влакна тук бяха прекъснати, но все още съхраняваха ехото от предишната си структура. „Няма да е трудно.“ Усмихна се и прокара куката по краищата, призрачният му палец ги притисна на място.