Емил Коралов: Заслужена награда

— Тези трябва да са луди!

Но кога я помириса, той ядосан се стъписа! Та нима е туй обед! Кисела като оцет!

При съседа се завтече Работливко и му рече:

— Приказливко, що сторѝ, що ме тъй опозори! С мене ти се подиграваш, гозба вкисната ми даваш! Тъй пред гостите си сам станах аз за смях и срам!

Приказливко се захили:

— А бре, Работливко мили, що напразно се гневиш, що се мръщиш и кипиш. Да е вкисната не знам, та нали от нея ям. Пък и, миличък съседе, щом е конят подарен, зъбите му се не гледат! Не сърди се ти на мен!

Работливко поглед сведе, рече с яд:

— Добре, съседе!

Бързи птици — хвъркат дните над селата, далнините… Случи се, че Приказливко пак дойде при Работливко.

— Брате, цял съм като в треска! Във съседното село сватба ще празнувам днеска. Дай ми твойто колело! Знаеш, драги, който дава, двойно после получава.

— Че защо да го не дам, таз пословица я знам. Ала блъснах го на друма, та му спуках, брате, гума.

— Но тогава дай ми коня, имам доста път да гоня!

— Коня ли, защо пък не? Бързо се лети с коне!

Скоро коня му изведе:

— На добър ти път, съседе!

Ала скришом под седлото свря той кичур от бодли остри, истински игли…

Приказливко коня яхна и се юрна през селото… Но веднага трепна, ахна. Конят като луд изцвили и заскача с всички сили ха надясно, ха наляво…

— Мирно стой, ей луда главо! — силно Приказливко ревна и юздата дръпна гневно.

Ала конят не мирува, повече се разлудува, че бодлите под седлото все по-страшно го бодат! И с ездача от сред път той политна към блато̀то. И тъй силно се разскача, та като перце ездача презглава се прекатурна и във локвата цамбурна! Мало и голямо там сбра се да се полюбува… Със сватбаря се шегува, стана тоз юнак за срам!

— Твоят кон е полудял! Виж какво ме той направи, цял ме овъргаля в кал, чисто място не остави! — викна гневно Приказливко.

— Е — засмя се Работливко, — що напразно се гневиш, що се мръщиш и кипиш! Знаеш, миличък съседе, щом е конят подарен, зъбите му се не гледат. Та не се сърди на мен! А и нещо друго ти днеска, братко, запомни: който винаги хитрува и на дружбата със зло се отплаща, тъй празнува! Всеки в нашето село̀ получава за награда туй, което му се пада!

© Емил Коралов

Източник: [[http://geom-bg.com/|Литературен свят]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16193]

Последна редакция: 2010-05-23 14:00:00