Джоана Линдзи - Да се влюбиш в негодник

Пое нещата в свои ръце и го предупреди:

— Откажете се, милорд! Зная какво направихте.

— Значи той се провали отново в опита да се отърве от теб! — отвърна Хедингс, изпълнен с отвращение. — Същият некадърник е, както преди петнадесет години! Обаче каквото и да ти е казал, ти не можеш да го докажеш.

Дани се олюля. Задъхваше се. Той не говореше за кражбата. Той говореше за мъжа, който два пъти се опита да я убие, както и за собственото си участие в това подло дело.

В следващия момент тя наистина не можеше да диша, защото ръцете му я бяха стиснали за гърлото. Тя го чу да просъсква:

— Аз сам ще те довърша!

Тя се бореше, опитвайки се да отслаби хватката му, но скоро цялата изтръпна и започна да губи сила. Очите й бяха замъглени. Последното, което видя беше омразата в неговите очи…

Джереми се появи иззад ъгъла в края на стълбището. Изпсува тихо като видя Дани, застанала пред Хедингс. Беше я предупредил да не се намесва. Щеше да е добре, ако отвреме-навреме го слушаше.

Почти беше стигнал до тях, когато Дани се свлече в краката на Хедингс.

— Какво, по дяволите…

— Припадна — каза лорд Хедингс. — Спомена, че днес не е хапнала нито залък, а и вчера почти не се е хранила. Ще потърся амоняк.

Джереми коленичи до Дани, за да я вдигне и едва тогава забеляза червенината около врата й. Емоциите, преминали през тялото му, за момент го задушиха, после преминаха в сърцераздирателен плач. Повдигна отпуснатото й тяло към гърдите си и започна да я люлее в прегръдката си. Болка разкъсваше сърцето му. Не го бе боляло така, откакто загуби майка си.

— Джереми! — колебливо каза Уорън, докосвайки с ръка рамото му.

Той погледна нагоре. Не можеше да види Уорън ясно през влагата в очите си.

— Той я уби — промълви тихо с пресекнал глас.

Уорън се наведе и се опита да дръпне Дани от ръцете му, но Джереми не само не я пусна, но продължи да я люлее. Уорън прошепна:

— Джереми, не мисля, че е мъртва. Все още е топла.

Той спря и погледна към гърдите й, но тя не дишаше. Сложи ухо на устните й и чу съвсем слабия й дъх.

— О, Господи! — проплака той и с облекчение я притисна до себе си.

Този път Уорън отсече рязко:

— За Бога, Джереми, пусни я! Тя има нужда да диша.

Тези думи го изкараха от унеса му и ново чувство го заля, толкова първично и завладяващо.

— Погрижи се за нея — каза той, оставяйки нежно Дани в ръцете на Уорън. — А аз ще се погрижа за него.

— Ти го разобличи и то не само за кражба. Остави властите да се погрижат…

Нямаше смисъл Уорън да продължава, тъй като Джереми вече не го слушаше. Той тичаше надолу по коридора към единствената отворена врата. Хедингс тъкмо се бе покатерил на прозореца. Джереми го сграбчи с такава сила, че го захвърли през стаята. Обаче Хедингс не се опита да стане. Вместо това, посегна да извади от джоба си пистолета, който бе измъкнал от една от чантите си и който бе причината да не избяга веднага.

В опита си да хване Хедингс отново, Джереми не забеляза оръжието. Изстрелът проехтя край него. Не обърна внимание, защото онази първична жажда за мъст го бе завладяла напълно.

Застана до него, изрита пистолета от ръката му и започна да го удря с все сила. Искаше да го нарани, но не да го убие, макар че в момента не се интересуваше, ако това се случи. Джереми бе завладян от мисълта, че мъжът трябваше да си плати за това, че бе наранил Дани.

Едва го отдръпнаха от Хедингс. Сигурно Уорън го бе издърпал, като се имаше предвид колко беше разярен. Другите присъстващи бяха привлечени от изстрела. Джереми не бе убил Хедингс. Затова пък го бе потрошил доста добре, а лицето му никога нямаше да заздравее напълно.

Той остави Уорън да обясни случилото се и отиде да намери Дани. Тя беше в стаята на Андерсън, а Ейми седеше на леглото до нея. Дани бе седнала и разтриваше врата си. След като се убеди, че тя ще се оправи, той избухна.

— Ти го обвини, нали? — каза той ядосано.

— Ами, да, но той помисли, че го обвинявам за нещо друго.

— По-точно?

Без да дочака отговора й, Ейми го избута настрани.

— Сега не е моментът да я разпитваш. Погледни я, Джереми! Не разбираш ли колко отпаднал и дрезгав е гласа й?

Той се втренчи в Дани. Червенината по врата й избледняваше, но синините вероятно щяха да се появят след няколко часа.

Той коленичи до нея, взе ръката й в своята, поднесе я към устните си и каза гузно:

— Съжалявам! Ейми има право. Трябва да си починеш. Не говори засега.

— Ще говоря, колкото си искам, приятел.