Лиман Баум: Страната на Оз

— Признавам се за победен — смирено отговорил Бръмбарът.

— По-умни думи не си казвал! — подхвърлил Тенекиеният дървар.

— Пак ще опитам да открия къде е скрито това момиче — замислено продумала Вълшебницата. — В библиотеката ми има една книга, в която се описват всички действия на Вълшебника, докато е бил в Страната на Оз, или поне всяко, което са забелязали моите съгледвачи. Довечера ще препрочета книгата внимателно и ще се опитам да вникна в онези негови постъпки, които могат да ни насочат към изгубената Озма. А сега се развличайте в двореца ми и се разпореждайте със слугите, все едно са ваши! Утре пак ще ви приема.

С тези учтиви думи Глинда отпратила пътешествениците, а те тръгнали из красивите градини и прекарали там часове на възхита от прекрасните неща, с които царицата на Южната страна била заобиколила двореца си.

На другия ден отново се явили пред Глинда, която им казала:

— Проучих внимателно летописа за делата на Вълшебника и сред тях има три, които ми изглеждат подозрителни. Ядял е зрял фасул с нож, три пъти тайно е навестил старата Момби и леко е накуцвал с левия крак.

— А, това, последното, наистина е подозрително! — възкликнал Тиквоглавия.

— Кой знае, вероятно е имал мазол — намесило се Плашилото. — Според мен това, дето е ядял фасула с нож, е много по-съмнително.

— А може такъв да е бил обичаят в Омаха, Голямата страна, откъдето е дошъл — предположил Тенекиеният дървар.

— Нищо чудно — признало Плашилото.

— Но за какво му е трябвало три пъти тайно да навестява Момби? — попитала Глинда.

— Да, наистина! — дълбокомислено рекъл Бръмбарът.

— Знаем, че Вълшебникът е показал на старицата много от своите магически хитрини — продължила Глинда, — а не би го сторил, ако в замяна и той не е получил нещо. Можем да предположим с основание, че Момби му е помогнала да скрие момиченцето Озма, което е пълноправната наследница на трона на Изумрудения град и постоянна заплаха за узурпатора. Защото, ако народът е знаел, че е жива, бързо е щял да я възкачи на трона.

— Убедителен довод! — викнало Плашилото. — Не се съмнявам, че Момби има пръст в тази проклета история. Но каква ни е ползата, че го знаем?

— Ще трябва да издирим Момби и да я принудим да ни каже къде се крие момиченцето — обяснила Глинда.

— В момента Момби е при царица Джинджър в Изумрудения град — намесил се Тип. — Тя ни изпрати препятствия по пътя, тя накара Джинджър да заплаши приятелите ми с унищожение, а мен да върне в ръцете на старата вещица!

— Тогава аз ще настъпя с войската си към Изумрудения град — заявила Глинда — и ще взема Момби в плен!

— Тя е ужасна старица! — казал Тип и потреперил при мисълта за черното чайниче на Момби. — И не обича да отстъпва!

— Аз също — отвърнала Вълшебницата с мила усмивка — и затова не се боя от Момби. Днес ще издам необходимите нареждания, а утре, щом съмне, потегляме за Изумрудения град.

Внушително и застрашително изглеждала войската на Глинда, когато се събрала на зазоряване пред дворцовите порти. Униформите на войничките били красиви и яркоцветни, сребърните върхове на копията блестели, а дългите им дръжки били инкрустирани със седеф. Офицерките били запасани с остри лъскави мечове и носели щитове, украсени по ръба с паунови пера. Армията изглеждала наистина непобедима.

Вълшебницата пътувала в красива носилка — била като купе на карета, вратите и прозорците имали копринени завески, но вместо колела под носилката имало два дълги успоредни пръта, които лежали върху раменете на дванайсет носачи.

За да не изостават от бързия ход на войската, Плашилото и дружината му решили да пътуват със Сръндака. Щом Глинда потеглила и войската й поела в такт с бодрите маршове на царската музика, нашите приятели се покатерили в диваните и ги последвали. Сръндакът летял бавно над носилката с Вълшебницата.

— Внимавай — казал Дърварят на Плашилото, което се било надвесило през облегалките и гледало войската. — Преобърнеш ли се, пропадаш!

— Няма страшно — обадил се образованият Бръмбар, — докато е тъпкан с пари, не може да пропадне!

— Аз не те ли предупредих… — креснал Тип.

— Предупреди ме! — признал си Бръмбарът. — И те моля да ми простиш. Ще опитам да се въздържам.

— Дано! — натъртило момчето. — Иначе ще те изхвърлим от групата.

— О! Сега не искам да се разделяме — развълнувало се насекомото и Тип премълчал.

Напредвали бързо, но докато стигнат Изумрудения град, паднал мрак. Под мъждукащия светлик на новата луна войските на Глинда все пак обсадили града и опънали червените си копринени палатки на зелените поляни. Шатрата на Вълшебницата била голяма, от бяла коприна, с развети над нея червени знамена. Вдигнали палатка и за дружината на Плашилото. Щом завършила всичко — точно, бързо и по военному — войската се оттеглила да почива.