Лиман Баум - Страната на Оз

Капитанът, или командирката, на взвода — тя била и личната охрана на Глинда — веднага познала Плашилото и Тенекиения дървар и ги поздравила с голямо уважение.

— Добър ден! — казало Плашилото и галантно свалило шапка, а Дърварят козирувал. — Тук сме, да помолим за аудиенция при вашата прекрасна повелителка.

— Глинда ви очаква в своя дворец — отвърнала капитанката, — защото ви съзря много преди да се появите.

— Колко странно! — учудено ахнал Тип.

— Нищо подобно — казало Плашилото. — Добрата Глинда е голяма вълшебница и не й убягва нищо, което става в Страната на Оз. Сигурно знае защо сме дошли точно толкова добре, колкото и ние.

— Тогава защо трябваше да идваме? — глуповато запитал Джак.

— За да докажем, че не си друго освен тиква! — ядосало се Плашилото. — Но Вълшебницата ни чака, да тръгваме!

Измъкнали се от диваните и последвали капитанката. Към необичайната процесия се присъединило и Дървеното магаре.

Глинда седяла върху трон от изящно ковано злато и едва скрила усмивката си, когато странните посетители влезли и й се поклонили. Тя вече познавала и хранела добри чувства и към Плашилото, и към Тенекиения дървар, но същества като непохватния Тиквоглавец и Грамаданския Бръмбар виждала за пръв път, та й се сторили по-чудновати от другите. Колкото до Дървеното магаре, то било просто съживена цепеница, а като се поклонило вдървено и главата му се ударила о пода, войничките се разсмели и Глинда — с тях.

— Позволете да възвестя на ваше сияйно величество — тържествено подхванало Плашилото, — че моят Изумруден град бе нападнат от тълпа нахални момиченца с игли за плетене и тези момичета поробиха мъжете, ограбиха скъпоценните камъни от улиците и обществените сгради и завзеха трона ми.

— Зная — отвърнала Глинда.

— Освен това заплашиха да ме унищожат, мен и тези мои добри приятели и съюзници, застанали пред вас — продължило Плашилото, — и ако не бяхме успели да се измъкнем от лапите им, дните ни отдавна щяха да са свършени.

— Зная — повторила Глинда.

— Затова дойдох да измоля помощта ви, защото зная, че винаги помагате на злочестите и потиснатите! — заключило Плашилото.

— Така е — бавно отвърнала Вълшебницата. — Но сега Изумруденият град се управлява от генерал Джинджър, която се е провъзгласила за царица. С какво право ще й се противопоставя?

— Но как, та тя ми открадна трона! — възмутило се Плашилото.

— А ти как седна на трона? — попитала Глинда.

— Получих го от Вълшебника от Оз и с одобрението на народа — отвърнало Плашилото, смутено от разпита.

— А Вълшебникът от кого го взе? — продължила тя мрачно.

— Чувал съм, че го е завзел от Пастория, предишния цар — обяснило Плашилото, все по-смутено от вторачения поглед на Вълшебницата.

— В такъв случай — заявила Глинда — тронът на Изумрудения град не е нито твой, нито на Джинджър, а на този Пастория, от когото го е взел Вълшебникът.

— Така е — признало Плашилото смирено, — обаче Пастория отдавна е мъртъв и забравен, а някой трябва да управлява вместо него.

— Пастория имаше дъщеря, която е законната наследница на трона на Изумрудения град. Не знаеше ли? — учудила се Вълшебницата.

— Не! — възкликнало Плашилото. — Но ако девойката е жива, веднага ще й го отстъпя. Предпочитам да видя Джинджър изхвърлена като натрапница, отколкото да взема трона. Всъщност не е чак толкова приятно да си цар, особено ако си надарен с ум. От известно време съм убеден, че заслужавам нещо много по-значително. А къде е това момиче, на което принадлежи тронът, и как се казва?

— Нарича се Озма — отвърнала Глинда. — Но напразно се опитвах да разбера къде се намира. Защото Вълшебникът от Оз, като отнел трона от бащата на Озма, скрил момичето на тайно място и с някаква непозната за мен магия е направил така, че никой да не я открие, дори такава опитна вълшебница, каквато съм аз.

— Странно! — надуто се намесил Бръмбарът, — аз пък зная, че Вълшебникът от Оз е бил най-обикновен шарлатанин.

— Глупости! — скочило Плашилото, възмутено от тези думи. — А кой ми даде този блестящ ум?

— Сърцето ми не е шарлатания! — кипнал Тенекиеният дървар и гневно изгледал Бръмбара.

— Може да съм се заблудил — заекнало насекомото и отстъпило заднишком. — Не се познавах лично с Вълшебника.

— Но ние го познавахме — креснало Плашилото — и той, повярвайте, беше голям вълшебник! Вярно, че правеше някои дребни шмекерии, но ако не е бил велик, как тогава, кажете, е скрил тази Озма, че никой да не я намери?