П. Удхаус: Гафовете на Арчи

— Да позирам? — не разбра в първия момент Арчи. За него тази дейност беше свързана преди всичко с гола женска плът и предложението го изненада.

— Просто трябва да си стоиш мирно и кротко — все едно си горски пън. Няма да ти се опре, нали?

— В никакъв случай! — след кратък размисъл каза Арчи.

— Е, ела тогава утре в студиото ми.

— Готово! — потупа го въодушевен по гърба Арчи.

— Слушай, старче! — проплака жално Арчи.

Той вече беше обърнал печален взор назад към времето, когато си мислеше, че моделът на художника има сладка работа. Още през първите пет минути мускули, за чието съществуване дори не подозираше, започнаха да го болят като занемарени зъби. Арчи се изпълни с благоговение и удивление от челичната твърдост на човешкия дух в лицето на героичната гилдия на моделите. Трудно му беше да проумее откъде черпеха тази необятна сила, която им позволяваше цял ден да търпят подобна инквизиция, а после да се хвърлят през глава в бохемските гуляи, които продължаваха до късни доби.

— Не се клати, дявол да те вземе! — изсумтя господин Уилър.

— Драги мой рицарю на четката и палитрата — опита се да обясни проблема си Арчи, — това, което очевидно не разбираш — това, за което сякаш не си даваш сметка е, че гърбът ми здраво се схвана.

— Пихтиесто мекотело такова! Жалък безгръбначен червей! Само на сантиметър да мръднеш, ще те убия и ще идвам да танцувам върху гроба ти всяка сряда и събота. Точно започна да се получава — изкрещя илюстраторът и Арчи се смръзна на мястото си.

— Все пак искам да те уведомя, че ме боли най-вече гръбнакът — продължи да се жалва новоизлюпеният модел.

— Бъди мъж, малодушнико! — ревна гневно Дж. Б. Уилър. — Засрами се! Миналата седмица едно момиче, което ми позира, цял час стоя на един крак, като държеше над главата си ракета за тенис и на всичко отгоре се усмихваше.

— Женските представители на видовете са по-гъвкави от мъжките! — опита да се защити Арчи.

— Добре де, след няколко минути свършвам. Стегни се! Помисли си колко горд ще се чувстваш, когато видиш лика си по всички сергии за вестници.

Арчи въздъхна и се приготви отново да се въплъти в ролята на безчувствен пън. Щеше му се никога да не се беше хващал на тази въдица. В допълнение към физическия тормоз, на който беше подложен, той се чувстваше като истински идиот. Корицата, която господин Уилър подготвяше, беше за августовския брой на списанието и на Арчи се наложи, макар и след доста ритане и дърпане, да навлече върху тялото си най-ужасния лимоненожълт бански костюм от две части, създаван някога в световните моделиерни. На всичко отгоре от него се очакваше да се престори на едно от онези весели кучета, принадлежащи на богатите семейства, които скачат от салове в недостъпните за простолюдието крайбрежни курорти. Дж. Б. Уилър, педант по природа, беше настоял наемникът му да събуе чорапите и обувките си, но по този въпрос Арчи беше останал непоклатим като Скалата на Вечността. Щом ще се прави на магаре, то поне да не е глупаво магаре.

— Добре — каза Дж Б. Уилър и остави четката. — Достатъчно за днес. — Макар че, честно казано и без да се обиждаш, ако имах модел с твърди колене и здрав гръб, щях да завърша проклетата корица без да се налага втори сеанс.

— Чудя се защо вие, момчета, наричате това „сеанс“ — замислено каза Арчи, докато предпазливо провеждаше експерименти по остеопатия върху схванатия си гръб. — Знаеш ли какво, Велики Инквизиторе, бих пийнал нещо тонизиращо, ако ти се намира. Но едва ли имаш нещо в наличност — добави примирено той. Въпреки че по правило не употребяваше алкохол, имаше моменти, когато Арчи определено намираше Осемнадесетата поправка 1 1 През 1919 година Американският Конгрес ратифицира 18-та Поправка на конституцията, забраняваща производството, продажбата и транспортирането на алкохолни напитки. Забраната е отменена през 1933 година с 21-та Поправка на конституцията, бел.пр. за дразнеща.

Дж. Б. Уилър поклати глава.

— Бързаш, момче, бързаш — каза самодоволно той. — Но ако наминеш след ден-два, може би ще бъда в състояние да ти предложа нещичко. — Той се отправи предпазливо, като някой конспиратор, към ъгъла на стаята и като отмести настрана куп платна, откри едно каче, което изгледа с бащинско умиление. — Няма да скрия от теб, че като му дойде времето, това нещо тук ще ни донесе много радост и веселие.

— О-хо, а-ха! — с интерес заяви Арчи. — Домашно производство, а?