Дан Браун - Изгубеният символ

— Робърт, Масонската пирамида е карта. И като всяка карта, има легенда — ключ, който показва как трябва да се чете. — Архитектът взе кубичното пакетче и го вдигна пред очите му. — Не виждате ли? Този пирамидион е легендата на пирамидата. Той е ключът, който показва как се чете този най-могъщ предмет на земята… карта, която разкрива скривалището на най-голямото съкровище на човечеството — изгубената мъдрост на вековете.

Лангдън мълчеше.

— Смирено твърдя, че вашата огромна Масонска пирамида е само този… скромен камък, чийто златен пирамидион се издига достатъчно нависоко, за да бъде докоснат от Бог — каза Белами. — Достатъчно нависоко, че просветеният човек да може да се пресегне и да го докосне.

Възцарилата се тишина се проточи няколко секунди.

Пулсът на Робърт се ускори от вълнение. Той гледаше пирамидата и я виждаше в нова светлина. Очите му отново се насочиха към изсечения в камъка надпис.

— Но този шифър… изглежда толкова…

— Елементарен ли?

Лангдън кимна.

— Почти всеки може да го разчете.

Белами се усмихна и му подаде молив и лист.

— Тогава навярно трябва да ни просветите, нали?

Професорът се колебаеше да разчете шифъра и все пак, като се имаха предвид обстоятелствата, не му се струваше, че предава доверието на Питър. Нещо повече, каквото и да съобщаваше, надписът едва ли наистина можеше да разкрива скривалището на каквото и да е… камо ли на едно от най-големите съкровища в историята.

Той взе молива и почука с него по брадичката си, докато изучаваше шифъра. Беше толкова елементарен, че дори нямаше нужда от лист и молив. Въпреки това искаше да е сигурен, че няма да сбърка някъде, затова надлежно запѝса най-широко разпространения ключ за разчитане на масонския шифър. Състоеше се от четири мрежи, две обикновени и две с точки, в които последователно се изписваше латинската азбука. Всяка буква имаше свое място или „кошара“. Формата на кошарата на съответната буква ставаше символ за буквата.

Схемата беше толкова проста, че изглеждаше почти детинска.

Лангдън повторно провери резултата. Сигурен, че ключът за дешифриране е точен, той насочи вниманието си към надписа на пирамидата. За да го разчете, само трябваше да намери съответната форма от ключа и да запише буквата в него.

Първият знак приличаше на сочеща надолу стрелка или чаша. Той бързо откри нужния сегмент от ключа за дешифриране. Намираше се в долния ляв ъгъл и обграждаше буквата S.

Лангдън я записа на листа.

Следващият символ беше квадрат с точка и с липсваща дясна страна. Тази форма от дешифровъчната мрежа обграждаше буквата О.

Той я записа.

Третият символ бе обикновен квадрат — буквата Е. SOE…

Продължи нататък, като набираше скорост, и приключи с цялата мрежа. Но когато погледна крайния резултат, въздъхна озадачено. „Едва ли може да се каже, че съм направил велико откритие“.

На лицето на Белами се бе изписала едва забележима усмивка.

— Както знаете, професор Лангдън, Древните тайни са запазени само за истински просветените.

— Да, знам. — Ученият се намръщи. „Явно не съм сред тях“.

В един подземен офис дълбоко в главната квартира на ЦРУ в Лангли, щата Вирджиния, същият масонски шифър с шестнайсет знака ярко сияеше на компютърен монитор с висока резолюция. Старши специалистът от СЗС Нола Кей седеше сама и разучаваше изображението, получено преди десет минути от шефката й Иноуе Сато.

„Това някаква шега ли е?“ Знаеше, че не е, естествено — директор Сато нямаше чувство за хумор и тазвечерните събития бяха всичко друго, но не и майтап. Високото й ниво на достъп до класифицирана информация във всевиждащата Служба за сигурност й бе отворило очите за сенчестия свят на властта. Но онова, на което бе станала свидетелка през последното денонощие, завинаги промени представите й за тайните на могъщите мъже.

— Да, госпожо директор — каза Нола, придържаше телефона между рамото и брадичката си. — Надписът наистина е масонски шифър. Текстът обаче е безсмислен. Изглежда, е сбор от случайни букви. — Тя погледна разшифровката.

— Трябва да значи нещо — настоя Сато.

— Не и ако няма второ ниво на шифриране, което не ми е известно.

— Някакви предположения? — попита директорката.

— Това е мрежова матрица, тъй че мога да направя обичайните анализи — шифър на Виженер, решетки и така нататък, но не обещавам нищо, особено ако е еднократен шифър.