Дан Браун - Изгубеният символ

Мъжът отново удари по вратата и застана на светло. Носеше безупречен син костюм и имаше късо подстригана сивееща коса. Пулсът на Нунес се ускори. „Мамка му!“ Дори от това разстояние можеше да го познае. Забърза обратно към входа и отключи вратата.

— Извинявайте, господине. Заповядайте, моля.

Уорън Белами, архитектът на Капитолия, прекрачи прага и му благодари с учтиво кимване. Беше жилав и строен, с изправена стойка и проницателен поглед, излъчващ самоувереността на човек, който упражнява пълен контрол върху поверения му комплекс. Отговаряше за Капитолия от двайсет и пет години.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Нунес.

— Да, благодаря. — Белами произнасяше думите ясно и отсечено. Беше възпитаник на университет от Бръшляновата лига в североизточната част на страната и произношението му беше почти съвсем британско. — Току-що научих, че тази вечер сте имали инцидент. — Изглеждаше силно обезпокоен.

— Да, господин Белами. Беше…

— Къде е началник Андерсън?

— Долу с директор Сато от Службата за сигурност на ЦРУ.

Архитектът се ококори.

— ЦРУ? Тук?

— Да, господин Белами. Директор Сато дойде почти непосредствено след инцидента.

— Защо?

Нунес сви рамене. „Смея ли да я питам?“

Белами тръгна директно към ескалаторите.

— Къде са сега?

— Преди малко слязоха на долните етажи. — Охранителят забърза подире му.

Архитектът загрижено погледна назад.

— Долу ли? Защо?

— Не знам, току-що го чух по радиостанцията.

Белами ускори ход.

— Веднага ме заведете при тях.

— Слушам.

Докато двамата бързо пресичаха просторния Център за посетители, Нунес зърна на ръката на архитекта голям златен пръстен.

Той откачи радиостанцията от колана си.

— Ще предупредя началника, че слизаме при тях.

— Недейте. — Очите на Белами проблеснаха заплашително. — Предпочитам да не им съобщавате.

Тази вечер Нунес беше допуснал няколко големи грешки, но ако не предупредеше началник Андерсън, че архитектът е в сградата, това щеше да е последната.

— Господин Белами? — смутено рече охранителят. — Мисля, че началник Андерсън би предпочел…

— Известно ли ви е, че аз съм работодател на господин Андерсън?

Нунес кимна.

— В такъв случай смятам, че той би предпочел да изпълните моето желание.

Триш Дън влезе във фоайето на ЦПСМ и изненадано зяпна. Чакащият там гост изобщо не приличаше на занемарените, небрежно облечени доктори, които обикновено посещаваха тази сграда — доктори по антропология, океанография, геология и други научни дисциплини. Напротив, доктор Авадон почти приличаше на аристократ с безупречния си, шит по поръчка костюм. Беше висок, широкоплещест, с хубав тен и идеално вчесана руса коса — младата жена остана с впечатлението, че гостът е свикнал повече с лукса, отколкото с лабораториите.

— Доктор Авадон, нали? — Тя му протегна ръка.

Мъжът изглеждаше неуверен, но пое пухкавата й ръка в широката си десница.

— Съжалявам, вие сте…?

— Триш Дън — представи се метасистемната анализаторка. — Аз съм асистентка на Катрин. Тя ме помоли да ви заведа в лабораторията й.

— А, разбирам. — Гостът най-после се усмихна. — Много ми е приятно да се запознаем, Триш. Мислех, че Катрин е сама. — Той посочи към коридора. — Е, оставям се във вашите ръце. Водете.

Въпреки че се беше овладял бързо, Триш зърна в очите му разочарование и реши, че това обяснява първоначалната потайност на Катрин. „Интимна среща, а?“ Шефката й никога не говореше за личния си живот, ала доктор Авадон бе привлекателен, перфектно изпипан и макар и по-млад о Катрин, явно принадлежеше към нейния богат и привилегирован свят. А и присъствието на Триш явно не влизаше в плановете му.

Самотният охранител на пропуска във фоайето бързо си свали слушалките и Триш чу воя от мача на Редскинс. Гостът беше подложен на обичайната проверка с детектор за метал и получи временен пропуск.

— Кой води? — приветливо попита доктор Авадон, докато вадеше от джобовете си джиесем, ключове и запалка.

— Редскинс, с три точки. — Охранителят явно нямаше търпение отново да си сложи слушалките. — Страхотен мач.

— Скоро ще дойде и господин Соломон — каза му Триш.

— О, добре. — Той й намигна. — Мерси за предупреждението. Ще се направя на бдителен.

Думите на метасистемната анализаторка не бяха насочени само към охранителя, а целяха и да напомнят на доктор Авадон, че тя не е единствената, която ще наруши романтиката на интимната му среща с шефката й.