Дан Браун - Изгубеният символ

— Насам — припряно посочи Андерсън и завиха наляво в просторното кръгло помещение.

Слава богу, в тази крипта нямаше трупове. Имаше няколко статуи, макет на Капитолия и ниско хранилище за дървения постамент, върху който излагаха ковчезите по време на тържествени погребения. Пресякоха празното пространство, без дори да хвърлят поглед към четирилъчната звезда в центъра на пода, където някога беше горял Вечният огън.

Андерсън, изглежда, бързаше, а Сато отново се занимаваше с блекберито си. Лангдън беше чувал, че мобилният сигнал се усилва и излъчва до всички кътчета на Капитолия заради стотиците правителствени телефонни разговори, кои то ежедневно се водеха в сградата.

Пресякоха криптата по диагонал, влязоха в слабо осветено фоайе и продължиха по заплетена мрежа от проходи и задънени коридори. В този лабиринт имаше множество врати, всяка от които носеше идентификационен номер. Робърт ги четеше, докато вървяха напред.

S154… S153… S152…

Нямаше представа какво се крие зад вратите, но сега поне едно нещо му се струваше ясно — значението на татуировката върху дланта на Питър Соломон. SBB13 явно се отнасяше за помещение някъде в недрата на вашингтонския Капитолий.

— Какви са всички тези врати? — попита Лангдън. Притискаше чантата към ребрата си и се чудеше какво общо може да има пакетчето на Соломон с SBB13.

— Офиси и складове — поясни Андерсън и прибави: — Частни офиси и складове. — И стрелна с поглед Сато.

Тя изобщо не откъсна очи от блекберито си.

— Изглеждат малки — отбеляза ученият.

— Нищо повече от поразкрасени килери, поне повечето, но в същото време са едни от най-търсените недвижими имоти във Вашингтон. Това е сърцето на първоначалния Капитолий. Някогашната зала на Сената е на два етажа над нас.

— Ами SBB тринайсет? Чий е този офис?

— Ничий. SBB е частен склад и трябва да подчертая, че съм озадачен…

— Началник Андерсън — прекъсна го Сато, без да вдига поглед от блекберито си. — Просто ни заведете там, моля.

Той стисна зъби и мълчаливо продължи да ги води през нещо средно между обществен склад и грамаден лабиринт. Почти на всяка стена висяха знаци, сочещи местонахождението на различни блокове от офиси в мрежата от коридори.

S142-S152…

ST1-ST70…

HI-Н166 & НТ1-НТ67…

Лангдън се съмняваше, че би могъл сам да намери обратния път. „Това подземие е лабиринт“. Доколкото виждаше, номерата започваха или със S, или с H в зависимост от това дали се намират от страната на Сената, или на Камарата на представителите 8 8 На английски съответно Senate и House (of representatives). — Б.пр. . Зоните, обозначени с ST и HT, явно бяха на ниво, което Андерсън наричаше „терасно“.

„Още няма знаци за SBB“.

Накрая стигнаха до тежка стоманена врата, която се отключваше с електронни карти.

Робърт усещаше, че наближават.

Андерсън понечи да извади картата си, ала се поколеба. Изглежда, не беше сигурен дали трябва да изпълни искането на Сато.

— Не разполагаме с цялата нощ, господин началник — сопна се тя.

Шефът на капитолийската охрана неохотно пъхна картата си в слота и заключващият механизъм на стоманената врата изщрака. Той я отвори и тримата влязоха. Тежката врата се захлопна зад тях.

Лангдън не знаеше точно какво е очаквал да види, но това тук определено не отговаряше на очакванията му. Пред тях имаше стълбище, което водеше надолу.

— Пак ли ще слизаме? — попита той. — Още един етаж ли има под криптата?

— Да — потвърди Андерсън. — Съкращението SB означава „Сутерен на Сената“ 9 9 Senate Basement. — Б.пр. .

Робърт изпъшка. „Страхотно!“

Фаровете, приближаващи се по лъкатушния път в залесения парк на ЦПСМ, бяха първите, които охранителят виждаше през последния час. Той надлежно намали звука на портативния си телевизор и скри закуската си под плота. „Кофти момент“. Редскинс завършваха първата си атака и не искаше да я пропусне.

Докато колата се приближаваше, охранителят пак прочете името, записано в бележника пред него.

„Д-р Кристофър Авадон“.

Катрин Соломон току-що се беше обадила, за да предупреди охраната за предстоящото пристигане на своя гост. Охранителят нямаше представа кой е този доктор, но явно много го биваше, защото идваше с черна лимузина. Дългият лъскав автомобил спря до будката и затъмненото предно ляво стъкло безшумно се спусна.

— Добър вечер. — Шофьорът свали фуражката си. Беше снажен мъж с бръсната глава и явно слушаше мача по радиото в колата. — Возя доктор Кристофър Авадон при госпожа Катрин Соломон.