Дан Браун - Метеоритът

Тази нощ щяха да използват системата „Хелфайър“. Лазерното насочващо устройство на хеликоптера щеше да обозначи целта и от този момент нататък ракетата сама щеше да следва курса си. Изборът на това оръжие не на последно място се дължеше на факта, че системата „Хелфайър“ бе много популярна на черния пазар и можеха да прехвърлят отговорността върху терористи.

— Кола — съобщи Делта Две.

Делта Едно отново погледна екрана. По пътя се приближаваше невзрачна черна кола. Точно навреме. Типична служебна кола на голяма държавна организация. Когато влезе в комплекса, шофьорът изключи фаровете. Автомобилът обиколи няколко пъти, после паркира близо до малка горичка. Делта Едно наблюдаваше екрана, докато партньорът му насочваше телескопичното устройство за нощно виждане към левия прозорец на колата. След миг се появи лицето на мъжа.

— Самоличността на обекта потвърдена — каза Делта Две.

Командирът на отряда не откъсваше очи от екрана — със страховития кръстовиден мерник — и се чувстваше като снайперист, целещ се в кралска особа. „Самоличността на обекта потвърдена“.

Делта Две се обърна наляво към радиоелектронната система и включи насочващото устройство. Прицели се и върху покрива на седана на шестстотин метра под тях се появи светла точица, невидима за шофьора.

— Обектът е обозначен.

Делта Едно дълбоко си пое дъх.

Под корпуса се разнесе остро изсвистяване, последвано от бледа светлинна следа, която се понесе към земята. След секунда автомобилът на паркинга избухна с ослепителен взрив. Във всички посоки се разхвърчаха парчета метал. Сред дърветата се търколиха горящи гуми.

— Обектът е унищожен — съобщи Делта Едно. Вече отдалечаваше хеликоптера от района. — Обади се на диспечера.

На по-малко на три километра оттам Зак Херни се готвеше да си ляга. Бронираните прозорци на резиденцията бяха дебели два и половина сантиметра. Президентът така и не чу експлозията.

Авиобазата на бреговата охрана в Атлантик Сити се намира в обезопасена част от Федералния авиационен административно-технически център „Уилям Дж. Хюз“ на международното летище на Атлантик Сити. Под юрисдикцията на бреговата охрана е крайбрежието от Азбъри Парк до Кейп Мей.

Когато гумите на самолета докоснаха асфалта на уединената писта, разположена между два грамадни склада, Рейчъл Секстън се събуди. Изненадана, че изобщо е заспала, тя замаяно си погледна часовника. 02:13. Имаше чувството, че е спала дни.

Младата жена грижливо беше завита с топло одеяло. Майкъл Толанд тъкмо се събуждаше до нея. Той уморено й се усмихна.

Корки със залитане се приближи по пътеката и се намръщи, когато ги видя.

— Мамка му, още ли сте тук? Събудих се с надеждата, че тази вечер е била просто кошмар.

Рейчъл напълно го разбираше. „Пак се връщам в морето!“

Самолетът спря и тримата слязоха на пустата писта. Нощта бе облачна, ала въздухът беше тежък и топъл. В сравнение с Елзмир Ню Джърси бе като в тропиците.

— Насам! — извика някой.

Те се обърнаха и видяха наблизо един от обичайните тъмночервени хеликоптери „Долфин“ ХХ-65 на бреговата охрана. На фона на светлоотразяващата бяла ивица на опашката му се очертаваше силуетът на пилот, който им махаше с ръка. Толанд впечатлено кимна на Рейчъл.

— Твоят шеф сигурно го бива да урежда разни неща.

„Нямаш си и представа“ — помисли си тя.

Корки провеси нос.

— Вече? Няма ли да хапнем нещо?

Пилотът ги поздрави и им помогна да се качат. Без изобщо да ги пита за имената, той размени с тях само обичайните учтивости и ги предупреди за мерките за безопасност. Пикъринг очевидно бе дал да се разбере, че този полет е секретна операция. Въпреки дискретността на директора обаче самоличността им не остана в тайна задълго — пилотът не успя да скрие смайването си, че вижда телевизионната звезда Майкъл Толанд.

Докато закопчаваше предпазните си ремъци до океанолога, Рейчъл вече се чувстваше напрегната. Двигателят изрева и леко провисналите единадесетметрови перки на вертолета се превърнаха в сребриста мъгла. Воят се извиси и те излетяха в нощното небе.

Пилотът се обърна към тях и извика:

— Съобщиха ми, че ще ми кажете местоназначението, когато излетим.

Толанд му даде координатите на място, отдалечено на тридесетина километра югоизточно от Атлантик Сити.

„Корабът му е на двайсет километра от брега“ — помисли си Рейчъл и потрепери.

Пилотът въведе координатите в навигационната система, после увеличи скоростта. Вертолетът рязко зави на югоизток.