Александър Литвиненко: Лубянската престъпна групировка (Показанията на един офицер от ФСБ)

Учението непременно би се провеждало с оперативно транспортно средство. И обратното, ФСБ не е можела да извърши терористичен акт с помощта на оперативна кола. Колата е можело да бъде забелязана (и е била забелязана), определена (и е била определена).

А колко грозно би изглеждало, ако терористите бяха вдигнали във въздуха блока в Рязан, използвайки кола, която се води на отчет в автопарка на ФСБ. А ако терористи взривят блок с крадена кола, това е нещо естествено. От друга страна, ако служители на ФСБ денем (не нощем) бъдат спрени с крадена кола за рутинна проверка или за превишена скорост, те ще покажат служебните си удостоверения или „документи за прикритие“ и никой милиционер не би се захванал да проверява документацията на колата, тъй че не би научил, че колата се издирва.

Колата, с която са пристигнали терористите, би била единствената улика, останала след взривяването на жилищния блок. Единствената следа, която би могла да издаде престъпниците. Колата е най-слабото звено в подготовката и провеждането на всеки терористичен акт. Блокът в Рязан е можело да бъде взривен единствено с помощта на крадена кола.

Трите чувала със захар са били откарани за експертиза в Москва. Но ако захарта е била най-обикновена, защо е трябвало да я пращат за експертиза? И което е по-важно, защо лабораторията я е приела за експертиза? И то не една лаборатория, а две — от различни ведомства (МВД и ФСБ). И защо по-късно е била направена повторна експертиза? Нима не е можело да разпознаят захарта от първия път? И защо всичко това се е точило няколко месеца? Да откарат захарта за експертиза в Москва е имало смисъл само за да лишат рязанци от веществени доказателства, и то само в случай че в чувалите е имало експлозив.

Обаче от пресслужбата на ФСБ е постъпило съобщение, че за проверка на съдържанието на рязанските чували те са били закарани на полигон и е бил направен опит да бъдат взривени. Нямаше взрив, тъй като те бяха пълни с обикновена захар — рапортувала ФСБ. „Интересно, кой идиот ще закара за взривяване на полигон три чувала обикновена захар?“ — иронично подхвърля вестник „Версия“. Така де, защо ФСБ е закарала чувалите на полигон, щом е знаела, че в Рязан е проведено „учение“, а в чувалите е имало захар, купена на местния пазар?

А на всичко отгоре, и пак край Рязан, били открити нови чували с хексоген. При това били много и това намирисвало на връзка с ГРУ. Във военния склад на 137-и Рязански полк на ВДВ 35 35 Въздушнодесантни войски. — Б.пр. , разположен край Рязан, на територията на специализирана база за подготовка на разузнавателно-диверсионни отряди, е бил съхраняван хексоген, разфасован в 50-килограмови чували от захар, подобни на намерените на улица „Новодомци“. През есента на 1999 година редникът от въздушнодесантните войски (войскова част 59236) Алексей Пиняев и негови колеги били командировани от Подмосковието в Рязан, именно в този полк. Докато охранявали през ноември 1999 година „склада с оръжие и боеприпаси“, Пиняев и негов приятел влезли в склада, по-скоро от любопитство, и видели в помещението въпросните чували с надпис „Захар“.

Воините десантници пробили с щик дупчица в един от чувалите и си отсипали в пластмасова кесийка малко държавна захар. Но чаят с крадената захар се оказал странен на вкус и не бил сладък. Уплашените бойци занесли кесийката на командира на взвода. А той, заподозрял нещо нередно, тъй като историята за взривовете е била коментирана месеци наред, решил да провери „захарта“, като я даде на специалист сапьор. Веществото се оказало хексоген. Офицерът докладвал на началството си. В частта начаса довтасали служители на ФСБ от Москва и Тула (хъдето, както и в Рязан, имало въздушнодесантна дивизия). Хората от специалния отдел при полка не били допуснати до разследването. Десантниците, открили хексогена, били разкарвани по разпити за „разкриване на държавна тайна“. „Дори не можете да предположите, момчета, в каква неприятна каша сте се забъркали“ казал един от офицерите. На пресата съобщили, че в частта изобщо няма войник на име Пиняев и информацията за намерени във военен склад чували с хексоген е измислица на журналиста от „Новая газета“ Павел Волошин. ФСБ провела служебно разследване във връзка с инцидента. Историята за експлозива била успешно потулена, а командирът и колегите на Пиняев били изпратени да се бият в Чечения.

За самия Пиняев измислили още по-мъчително наказание. Отначало го накарали да се отрече от думите си. После началникът на Следственото управление на ФСБ на РФ заявил, че „войникът ще бъде разпитан във връзка с възбуденото срещу него наказателно дело“. А служителка от ЦОС при ФСБ направила заключението: „Пострада войничето…“ Наказателното дело срещу Пиняев било възбудено през март 2000 година за кражба от армейски склад с боеприпаси на… кесийка захар. Трудно е обаче за разбиране какво отношение е имало Следственото управление на ФСБ на РФ към дребната кражба на хранителни продукти.