Елин Пелин: Добра среща ((Драма в стихове))

Пижо

Че си дойде Стойно

след тия кръвнини…

Е, сега най после

че станем роднини.

Нали така Пендо,

нема шавъркане.

То требе да стане!

Да си уговорим

отсега двамина —

че дадеш на Стойно

ти твоята Кина —

се за нея пише

откак там замина!

Пала го палила,

нека с тебе, брате,

да си гукнем „свате“.

Ти ако се сърдиш

она си го сака,

он кога да пойде,

цела се разплака —

гледам ситни сълзи

по ред — броеница,

па му гукна „сбогом“,

като гургулица.

Пендо

Бре, то харно сичко,

любов знам какво е,

нали е страдало

и сърцето мое.

Но какво да кажа,

що е право — право,

твойто момче малко

пада вироглаво,

па Кина е кротка

като бубулечка.

Пижо

Това не е пречка.

Младо е момчето,

кръвта му клокоти,

като се ожени

он че се укроти.

Пендо

Това си е право.

Без заобикаляне —

нека се завърне

Стойно живо — здраво

и оно че стане.

Пижо

Дай си ръка, Пендо,

нема повръщане?

(стискат си ръцете)

Пендо

Мойта дума честна,

теб ти е известна.

Казвам ти открито:

да им е честито!

А сега прощавай

и сбогом, че бързам.

Пижо

Къде ли да одим?

То се е видело

и я че се върнем

с тебека у село.

Пендо

Ха така те сакам,

със другар, ти знаеш,

по лек е и пато.

Пижо

Така си е свато!

(двамата приятели тръгват заедно за село.)

© Елин Пелин

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Георги Величков

Публикация:

Елин Пелин. Събрани съчинения в шест тома, том трети

„Български писател“, С. 1977.

Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5592]

Последна редакция: 2008-03-24 10:00:00