Елин Пелин: Тотка

Здесь есть возможность читать онлайн «Елин Пелин: Тотка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Классическая проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

libcat.ru: книга без обложки
  • Название:
    Тотка
  • Автор:
  • Жанр:
    Классическая проза / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Тотка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Тотка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Елин Пелин: другие книги автора


Кто написал Тотка? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Тотка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Тотка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

Елин Пелин

Тотка

Раззаряше се. Селото току-що се пробуждаше и тук-там по дворищата се мяркаха ранобудни стопанки.

Стрина Тодорана, за сукмана на която се държеше петгодишната й внучка Тотка, влезе откъм горния край на селото и щом влезе, извика гърлесто:

— Дренки, а-а дренки! Дренки за кълчища-а-а!

Тотка, която вървеше замислена, с мушната в пазва ръчица, се стресна от викана баба си, извади ръката си и изпусна коравия комат, който държеше. Тя вдигна увитата си в стара жълтеникава кърпа главичка и погледна баба си. А баба й още по-гърлесно завика:

— Дренки, а дренки, а! Дренки за кълчища продавам!

Старата не обърна внимание на детето, вървеше и викаше, а то, някак уплашено, някак засрамено, се притисна по-близо до нея, турна пак ръчичка в пазуха си и запристъпя ситно-ситно с малките си крачки, обути в корави цървулки.

Викът на стрина Тодорана се разнесе из сънната уличка и подплаши няколко врабчета, които бяха се натрупали на посипания с плява плет. Зад близката портичка изръмжа куче.

Беше след вършитба. Покривите, плетищата, дърветата, всичко бе покрито със ситен прах от плява, а по пътищата и дворовете бе разпръсната слама.

Стрина Тодорана вървеше полека, с бавна, спокойна и безгрижна походка и викаше. Тя беше дебела жена с богаташки изглед, с изпъкнал корем, с открито лице, почти без бръчки, със спокойни живи очи, гологлава. По невчесаната й коса също имаше плява и сламки, нападали от дърветата по пътя. Тесният й стар сукман, налепен с кръпки, по които личаха дебелите конци на шева, едвам побираше дебелата снага, а едрите й гърди разтваряха от напън кирливите нагръдки на ризата й.

— А дренки, а!… Ставайте ма, мързеливи жени, дренки продавам — викаше тя и повдигаше задянатия на гърба си тежък цедилник.

Нейният глас разбуди хората. По вратниците наизлязоха жени, боси, гологлави, с опърпани дрехи, с ръце, мушнати в пазухите. Затичаха дечурлига.

Натрупаха се около стрина Тодорана.

— Какво ма, стрино Тодорано?

— Дренки, дренки… балкански дренки. За кълчища ги продавам.

Стрина Тодорана спря на мегдана и свали товара си пред черковната каменна ограда.

Тотка застана край нея, сгушена и уплашена пред тия чужди хора, и току свираше глава под пазухите на баба си.

Надойдоха жени и булки с повесма кълчища. Стрина Тодорана почна да им отмерва дренки със зелена паничка.

— Защо трепере малката? — попита някоя.

— Студено му е, па и уморено е. Посред нощ сме тръгнали.

— Ами защо си го повела, сиромашкото?

— Харизвам го, жени, харизвам го. Сираче остана, без майка, без баща, няма кой да го гледа. Харизвам го. Няма ли някоя бездетна да стори добрина да го прибере?

Тотка слушаше думите на баба си, не ги разбира, но някаква плахост пълни душата й и тя още по-силно се притиска до нея.

— Някои бездетни хора да го вземат, да го приберат. Добро е, умно е детето, послушно е… Хайде да дадат там нещо — житце ли, царевица ли ще е, вълница ли, какво се намери, че аз съм самичка, па няма откъде.

— Па ти се ожени, стрино Тодорано, не си престаряла. Я лицето ти я, като на мома — закачи я някой.

— Ще се ожена, защо да не се ожена. Намерете ми мъж де — отговаря весело и спокойно стрина Тодорана и пак се провиква: — А дренки, а! Дренки за кълчища… Хайде и дете харизвам.

— То хубавичко ма. Гледай го… Какви очи има. Миличкото! — рече една булка и посегна да го помилва.

— Кажи как те викат!

Тотка завря лице под ръката на баба си. Някакъв страх изпълни душата й. Тя заплака.

— Не плачи, миличко, не плачи — каза състрадателно булката.

— Детинска работа — отсече троснато и безгрижно стрина Тодорана и почти викна на булката: — Вземи го ма, булка, ако нямаш деца, вземи го!

— Ха, видиш ли! — Каза една баба. — Вие искахте да си вземете ранениче, булка Стоянице — ето го, на крака ти е доведено.

— Не знам какво ще каже Стоян, бабо Дойне. Той искаше момче.

— Момче! За какво ти е момче! Да стане някой пияница, да ти продава имота. Вземи момичето, кротичко е. Да ти зарадва живота. Отмяна да ти е. Късмет в къщи ще ти донесе!

Зачервена и смутена, булката се измъкна из навалицата, заситни през мегдана и скриви в уличката.

— Виж, Тодорано, Стояница е добра жена. Късмет ще има детето, ако го вземе.

Тотка чуваше разговорите и задушена от плач, натискаше лице до баба си.

— Не плачи, глупачко — побутна я баба й — Не плачи — майка ще си имаш. Чу ли? Ще ти се радват хората.

Читать дальше

Похожие книги на «Тотка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Тотка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
libclub.ru: книга без обложки
libclub.ru: книга без обложки
Елин Пелин
Отзывы о книге «Тотка»

Обсуждение, отзывы о книге «Тотка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.