Лоис Бюджолд - Императорската гвардия

— Е, на мен пък този дебел дребен гадняр ми харесва! Все някой трябва да го харесва. Просто си адски ревнива. Не се дръж като кучка!

Двамата се гледаха, стиснали юмруци и задъхани. Ако се стигнеше до бой, той щеше да изгуби, във всяко едно отношение. Затова смени темата.

— Баз и Елена напускат, научи ли? Повишавам те в комодор и мой заместник на мястото на Баз. Пиърсън ще поеме поста главен инженер. Освен това ще изпълняваш длъжността капитан на „Перегрин“, докато се срещнеш с другата половина от флота. Тогава ще назначиш нов командир на „Перегрин“. Избери някой, на когото можеш да имаш дове… с когото ще можеш да работиш. Свободна си!

Не беше възнамерявал да й съобщи по този начин за отдавна желаното й повишение. Искаше да й го поднесе като награда, да я зарадва и да възнагради изключителните й усилия. А не да й го тросне в главата като тенджера по време на разгорещен семеен скандал, когато думите вече не могат да изразят чувстната ти.

Тя отвори уста, затвори я, после пак я отвори.

— А къде си мислиш, че отиваш ти, по дяволите, без мен да те пазя? — изсъска Куин. — Знам, че Илян ти е дал категорична заповед никога да не пътуваш сам.

— В този сектор телохранителят е формалност и разхищение на хора. — Той си пое дъх. — Ще взема… сержант Таура. Това би трябвало да задоволи и най-параноичния шеф на ИмпСи. А и тя определено си заслужи почивката.

— О! Ти! — Куин рядко изпускаше нервите си. Тя се завъртя на токове и се насочи към вратата, където се обърна и му отдаде чест, с което го принуди да й отвърне. Уви, нямаше начин да затръшне автоматичната врата, но тя се затвори сякаш със змийско съскане.

Майлс се отпусна на стола си и се загледа в комуникационния пулт. Колебаеше се. После отвори файла със съкратения доклад за операцията и го качи на шифрован диск. И изтри дългия вариант. Край.

Постави диска в заключващо се с шифър куфарче и се изправи, за да събере багажа си за пътуването.

Единствените две съседни каюти, останали на борда на първия скоков кораб, заминаващ за Тау Кит, бяха луксозни апартаменти. Майлс се усмихна и мислено си отбеляза да документира необходимостта от секретност за пред счетоводителите на Илян, за предпочитане докато посочва каква огромна печалба им е донесла току-що приключената операция. Той спокойно подреди оскъдния си багаж и изчака сержант Таура да завърши претърсването на каютите. Осветлението и обстановката вдъхваха ведрина, леглата бяха широки и меки, баните бяха отделни и дори не трябваше да излизат за храна — невероятната цена включваше неограничен рум-сървиз. Когато корабът излезеше в космоса, в продължение на седем дни щяха да обитават свои собствени вселени.

Останалата част от пътуването до дома нямаше да е толкова привлекателна. На трансферната станция на Тау Кит щеше да смени униформата и самоличността си и да се качи на борда на правителствен бараярски кораб като лейтенант лорд Майлс Воркосиган, куриер на ИмпСи, скромен млад офицер със същия ранг и задачи като на злощастния лейтенант Ворберг. Той извади зелената си имперска униформа и я закачи в гардероба при униформените си ботуши. Куриерите винаги бяха отлично прикритие за честите му пътувания — така никога не се налагаше да обяснява нищо. От друга страна, всички на борда на другия кораб щяха да са мъже, при това военни, и уви, бараярци. Нямаше нужда от телохранител. Сержант Таура можеше да се върне при „Дендарии“ и Майлс щеше да остане сам с другите поданици на Империята.

Имаше достатъчно богат опит и очакваше реакцията им към очевидната му физическа негодност за военна служба. Открито нямаше да му кажат нищо — щеше да им е ясно, че дължи тази приятна куриерска работа на баща си, вицекрал адмирал граф Вор-и-така-нататък. Тъкмо такава реакция и искаше, за да поддържа прикритието си, и лейтенант Воркосиган Тъпия с нищо нямаше да ги накара да променят мнението си. Е, може би в екипажа щеше да има хора, с които вече е пътувал и които са свикнали с него.

Той заключи гардероба. Поне през следващата седмица можеше да си почине от лейтенант Воркосиган и всичките му проблеми. Имаше по-непосредствени грижи. Стомахът му трепереше в очакване.

Сержант Таура най-после се върна и надникна през отворената междинна врата между каютите.

— Всичко е наред — докладва тя. — Не открих подслушващи устройства. Всъщност, откакто се качихме на борда, не са се появявали нови пътници и не е качван нов товар. Току-що напуснахме орбита.