Петер Богати - Последният човек, или странната история на Робинзон К.

Не можех да отхвърля молбата, която, за мен бе чест, макар да съзнавах, че задачата е по-трудна, отколкото изглежда на пръв поглед. Нищо не би било по-просто от това текстът на академичното издание да се препечата, като се изпусне научният апарат, както става — по неприкрити материални причини — с много от класиците. Но ролките Робинзон въпреки удивителната игра на случайността, която ги бе съхранила, все пак не бяха пощадени от времето. На места накъсани, с липси; на други места текстът беше толкова нарушен, че смисълът на разшифрованото будеше съмнение. Всичко това би могло да разтревожи просветения читател, който има по-скоро литературни, отколкото филологически интереси. Обаче имам ли право да коригирам непълните части и да решавам коя от спорните вариации на главите е правилна — когато дори и учените не са се наели с това? Издателството ме посъветва да следвам литературните критерии за сметка на научните. Искаха книга, която да се чете, а за размишления — има академично издание.

Приех съвета дотолкова, че в историческо-литературно отношение замених чуждите за днешния читател имена със съответствуващи на собствената му култура географски и лични имена. Издателството обаче искаше и да пропусна или съкратя еротичните и изпълнени с размишления части. С това вече не можех да се съглася. Робинзон е бил мъж и е страдал. Похвална е умереността му и характерът му, защото можеше да бъде и много по-натуралистичен, но той се е ограничил само до онова, което е събудило емоции у него. По отношение на плътта е останал доста по-сдържан от множество днешни сантиментални романи и затворнически филми. А пък що се отнася до размишленията и философствуванията, убеден съм, че без тях цялата история би била безсмислена. Не приключенията, които е преживял, определят Робинзон, а изводите, които си е направил от тях, за да може да остане жив. Несъмнено размишленията му понякога спират „течението“ на романа, а неоспоримо е и това, че изводите му понякога следват прекалено пътя на формалната логика. Нека не забравяме обаче, че Робинзон е бил математик и физик, а не философ. Добре могат да бъдат проследени събитията и преживяванията му в търсене на диалектиката, но аритметиката понякога се е оказвала по-силна и изводът е бил точен до петия знак. Философията обаче не признава ограничения в стойностите. Предложих на издателството освен нужните и наложителни корекции и добавки да не се докосваме до текста на Робинзон; да не го и съкращаваме. Това вероятно и бездруго ще стори младежкото издание.

Немалка трудност представляваха стиловите проблеми. Робинзон не е писател. Формулира понякога сухо, доста често комплицирано. Когато обаче набере скорост, жарта на изказаното — явно под влияние на отново преживяното — го прави романтичен. А скептицизмът и непрестанната борба — сюрреалист на моменти. (Последното, интересно, и днес не е чуждо на математиците.) В края на краищата и тук не се отклонихме от основния ни принцип: освен изправянето на явните езикови грешки, произтичащите от неопитност плеоназми, смущения в образите, повторения, се стараех да остана верен на оригинала. Той говори, нека не му се месим.

Остана последният и най-важен проблем, който определяше цялото издание: не е ли твърде мрачна картината за света на Робинзон, която се разкрива пред нас? (Всъщност на практика дори и това не е установено, дали инициатор на случилото се е космическият вятър от избухването на някоя свръхнова, или пък взривяването по невнимание на някоя секретна супербомба.) Няма ли жестоката, лишена от илюзии борба за оцеляване на Робинзон да доведе до униние човека на нашата изпълнена с несигурност и съмнения епоха?

Мисля, че не. Случайността, сляпата съдба, може да бъде отречена, но е неотвратима. И не това е важното. За мен в съдбата на Робинзон има нещо, което ме трогва — непреходният опит. Тъкмо днес, когато ролята на личността, правата на индивида, свободата на действие и възможността за действие поглъщат толкова много думи — писани и изречени; толкова хора ги защитават, обясняват и вземат под егидата си; сега, когато самотата е мода в начина на мислене и следствие на цивилизацията; сега, когато човекът съзнателно мъдро и съзнателно глупаво започва да използува безкрайните си възможности — сега историята на Робинзон ни напомня, че човекът е рожба на обществото и без претовареното с ограничения и ограниченост общество много бързо би загинал.

Затова се съгласих — въпреки многото съмнения и опасения — да помогна със скромните си усилия в публикуването на странната история на Робинзон К.