Евгений Гуляковски - Дългият изгрев на Ена

Кораб без навигация, без управляващи системи, с несигурни генератори, на всичко отгоре и грип, ако това, разбира се, беше грип… Такива ми ти работи…

— Правилно си постъпил, като си обявил карантина.

— Най-неприятното в тази история е, че нищо не е ясно. Всички факти, които могат да се установят и докажат, се намират на границата на нормалните повреди, разстройване и неуспехи най-сетне. Фактите, които изложих пред теб, в доклада, уви, няма да се потвърдят. Карантината също може да се отмени. Сигурен съм, че срещу нея ще се обяви по-голямата част от екипажа. Представяш ли си след едногодишен поход да престоиш затворен в станцията още пет-шест месеца? Мога да ги разбера.

— Какво стана с лентите?

— Размагнитени са. И тук, както и за всичко останало, може да има две причини. Случайно да са попаднали под въздействието на временно магнитно поле, при повредите в апаратурата то е могло да се появи на най-неочаквани места. През дългите походи в корабните системи възникват множество повреди. Колкото по-сложна е системата, толкова по-често се поврежда. Ние свикнахме с този факт и започнахме да дублираме най-важните възли. Цялата работа е в броя на повредите. Едва ли ще успея да докажа нещо. Ще ми кажат: причината е в магнитното поле на планетата. А то наистина се оказа необикновено силно. Липсват ми доказателства, липсват ми неопровержими факти…

Двамата дълго мълчаха. Едва сега Ротанов погледна към екрана и забеляза колко много се е отклонил от спътника.

Наложи се да пренасочи катера и да включи импулсните двигатели. Мигащият фар на спътника започна бързо да се приближава. И двамата разбраха, че всичко вече е казано. Освен може би най-важното… Скоро ще дойде краят на тяхната среща и карантината за дълги месеци ще прекъсне каквото и да било общуване. После ще има комисии, разследване. Ротанов отново ще бъде погълнат от еднообразната всекидневна работа. Всичко, което сега му се струваше много важно, постепенно ще бъде забравено, ще отстъпи на втори план, изместено от дребните спешни задачи и проблеми… И тогава Олег се реши.

— Искам да ми помогнеш. Трябва да се изпрати специална експедиция до „Черната“, така нарекохме тази планета. Моят доклад вероятно ще се стори на Съвета неубедителен. Разчитам на твоя авторитет…

— Олег, няма да направя това.

— Не ми ли вярваш? И на теб ли са ти нужни доказателства?

— Разбира се, не. Тъкмо защото не се съмнявам, няма да те подкрепя в Съвета. Докато учените не разберат какво е станало, не можем и да помислим за експедиция до твоята „Черна“.

— Как ще разберат от нашите ограничени данни, без ленти, без експерименти? Знае ли някой по кои закони може да се обясни случилото се. Ние не ги познаваме. Помни ми думата — повечето учени ще отрекат всичко. Ние се сблъскахме с принципно ново нещо и забележи, тази звезда не стои на едно място, а се движи към нашия звезден ръкав. И се движи много по-бързо, отколкото предполагаш. Нямаме време да чакаме учените да построят своята теоретична база. Налага се да търсим защита в движение, дори да рискуваме. Тук нищо не можем да направим. Нямаме друг избор. Налага се да приемем предизвикателството, иначе можем да закъснеем.

— Никой не ни е предизвиквал. Случилото се с „Ленинград“ е само единичен случай. Не си струва да се вдига шум за това из цялата Федерация. Няма да ни позволят да излагаме на опасност хора. Още не сме готови да изследваме тази планета. Ти дори не си разбрал колко ти е провървяло.

— И в какво ми е провървяло?

— Че се върна! Че Регос се оказа наблизо! Че сега имаме карантина трета степен вместо поредния пропаднал без вест кораб! Сега поне съществуват някакви обяснения за зачестилото изчезване на наши кораби през последните години!

Олег дълго мълча. Светлините на спътника запълзяха нагоре. Вече се виждаше грапавият му борд, затулил Регос с гърлото на окачващия шлюз. Двигателят изрева за последен път, катерът рязко спря и започна да се обръща.

— Игор, станал си много предпазлив — достигна до него в шлемофона умореният и малко потиснат глас на Олег. — Това не е ли признак на старост? — Той сякаш четеше мислите му. — Или търсиш оправдание, за да не летиш с мен?

— Човек може да си помисли, че си ме поканил — измърмори Ротанов, като внимаваше да не удари кърмата на катера в шлюза.

— Говори направо. Няма да се обидя. — Олег нарочно го предизвикваше, за да го накара да каже всичко до край. Но Ротанов само прокара длан по лицето си, постара се гласът му да не издаде обзелото го вълнение.