Л. Хабърд - Бойно поле Земя I

Данълдийн пое управлението. Включи двигателя, направи широк завой и потегли обратно по пътя, откъдето бяха дошли.

Търл ги наблюдаваше с усмивка върху костните си устни.

Камионът стигна до ъгъла, зави в една странична уличка и изчезна от погледа му.

Данълдийн бързо натискаше копчетата, за да го насочи надолу по наклона.

Погледна встрани, за да се убеди, че Дуайт и другият шотландец са успели да отворят вратата.

— Скачайте! — изкрещя им той.

Те моментално го послушаха и изхвърчаха навън.

Данълдийн отвори своята врата, скочи, свит на кълбо, и се претърколи няколко пъти по меката трева на улицата.

Хвърли поглед назад. Приятелите му вече се бяха изправили на крака и тичаха, за да се скрият. Приличаха на две плъзгащи се сенки в нощта.

Извади от колана си топлозащитно наметало, наметна го и се спусна по една алея. Успя!

Празният камион продължи още тридесетина метра надолу по улицата. Избухна с оглушителен гръм и силната взривна вълна помете сградите от двете страни на улицата.

Търл се смееше, изправен край натоварения със злато камион. Чуваше как части от машината и вдигнатите във въздуха сгради падат обратно на земята. По-леко засегнатите постройки продължаваха да се сриват с грохот. Беше много доволен. Радостта му щеше да бъде още по-голяма, ако и животното Джони беше там. Нямаше смисъл да ходи да проверява. Не би намерил нищо. Задействуваната от разстояние взривна капсула беше монтирана под седалките.

Качи се на тежко натоварения камион и потегли към приспособената от него леярна.

Беше избрал петия вариант от седемте възможни за взривяване на камиона. Всяка прогноза е рискована.

Наблюдателите, облечени с топлозащитни наметала, се оттеглиха към близките сгради. Намериха Данълдийн и другите двама. Започнаха да се подготвят за втория етап на операцията. Щяха ли да имат същия късмет и следващия път? Наистина беше рисковано предварително да се предвиждат действията на един полудял психло.

В работилницата на старата леярна Търл беше приготвил всичко. Прозорците бяха закрити, а вратите — плътно затворени. От съоръженията, използвани някога от хората, бе запазил единствено един огромен метален котел в средата на помещението. Но дори и него подобри, като му монтира мощни психлоски нагреватели.

Навсякъде се виждаха инструменти, леярски форми и молекулни пръскачки.

От моргата в лагера беше донесъл и маркировъчната машина.

Търл паркира камиона пред неосветената врата и без никакво усилие започна да пренася по шест-седем торби наведнаж. Изсипваше ги в котела.

Скри камиона, влезе и залости вратата отвътре. Провери дали всички прозорци са добре затворени и затъмнени, но не забеляза една съвсем наскоро пробита дупчица. Включи осветлението.

Със заучено движение провери със сондата цялата стая, за да се убеди, че няма подслушвателни устройства или миниатюрни камери. Помещението беше чисто и той остави сондата.

В момента, в който тя изтрака на пейката, една невидима ръка отвори капака на старата вентилационна шахта и постави две камери в удобно за снимане положение. При това неуловимо движение в лъча на една от лампите попадна малко облаче прах. Добре смазаният капак се затвори безшумно.

Търл вдигна поглед. Плъхове, помисли си той. Тези сгради са пълни с тях.

Включи мощните нагреватели и буците злато започнаха да се слягат и да се смаляват. Скоро се появиха мехури. Трябваше да внимава златото да не бъде прегрято. Имаше опасност да премине в газообразно състояние и да се изпари. Носещите греди на покрива на тази стара леярна сигурно целите бяха позлатени от изпаренията през годините, когато е работила. Наблюдаваше внимателно термометрите.

Жълтооранжевото съдържание на котела се втечни и той включи нагревателите на режим за поддържане на постоянна температура.

Беше подредил леярските форми. Обикновено ги използваха да отливат металните капаци на стандартните ковчези, правени в цеховете на лагера.

С грамадните си лапи в ръкавици Търл държеше огромен черпак. С него започна да прехвърля течността от котела в първата форма.

За всеки капак на ковчег щяха да са нужни по деветдесет килограма чисто злато. Имаше точно за десет. Работеше бързо и с вещина. Не разсипваше нито капчица. Съскането на горещия метал във формата галеше слуха му.

Колко лесно мина всичко! Компанията държеше капаците на ковчезите да са от олово. Тези строги правила бяха установени още преди петдесет-шестдесет хиляди години. Преди това се бе случвало някои от ковчезите да се разпаднат или при отварянето им след междупланетарното телепортиране да се получат слаби експлозии вследствие на натрупаната радиация. Така се замърсяваше площадката за приемане.