Л. Хабърд - Бойно поле Земя II

Една от захватките бе застъпила края на лентата. Той подпъхна ключа под нея и тя се разхлаби. Вкара ключа напречно и я повдигна. Възнамеряваше само да отмести металния лист встрани, но точно в този момент бомбардировачът се заклати в противоположна посока и той се изплъзна от вкочаненито му ръце, тръгна право към вратата и изчезна в празнотата и виещия вятър. Много важно!

Взе фенерче и го насочи в черната дупка.

Пред очите му стоеше главният двигател!

Заемаше място колкото едноетажна къща. Разбра, че цялата долна част на самолета се състои от мотори и допълнителни складове за газови бутилки. Колко тонове и тонове, и тонове смъртоносен газ носеше това нещо! В тъмнината бутилките светеха като чудовищни риби. Но конструкцията!

Джони детайлно познаваше този тип двигателен механизъм. Имаше ниши за пространствена транслация, повечето от които бяха празни, но се обслужваха от огромен брой възли, които стърчаха в тях. Всеки възел имаше свой собствен координатен код и всички кодове поотделно трябваше да се изчистят.

Под някой от листовете на подовата конструкция трябваше да има механизъм за контрол и поддръжка!

С поглед, който уморено се плъзна надолу по коридора, Джони се спусна в долното отделение, като се закрепи с крака за опорните колони на конструкцията. Огледа се с фенера.

От това положение му бе трудно да наглежда пътеката и трябваше последователно да гледа ту нагоре, ту надолу. Може би наистина трябваше да измисли как да се справи със Зът, преди да слезе тук долу. За да вижда отделението, трябваше да навежда главата си под нивото на пода. Но ако тръгне да се разправя със Зът, можеше да му струва живота и той напомни си, че животът на твърде много хора — всъщност на всички оцелели хора — зависи от него. Куражът настрана, но той не трябва да рискува живота си. Мечка в клетка. Реши да не се занимава с това в момента и се наведе долу.

Ето къде беше!

Масивна метална плоча, под която се намираше устройството за контрол и поддръжка.

Плочата бе закрепена с четири дванайсет инчови болта.

Но мястото бе крайно неудобно за работа. За един психлоски механик нямаше да е трудно да го стигне с огромните си и дълги ръце. Но не и за Джони.

Той прати още един изстрел по посока на пътеката. Наведе се и нагласи гаечния ключ. Захвана първата гайка.

Бе здраво затегната. С този голям ключ не можеше да се работи с една ръка. Психлосите не си знаеха силата, когато завъртаха гайки.

Изправи се и пак огледа коридора. За да може да работи, трябваше да остави автомата. Провери дали добре се държи, за да не се плъзне през вратата.

Пистолетът остана в колана му.

Наведе се, хвана ключа с двете ръце и се отпусна с цялата си тежест върху него.

Гайката подаде!

От познанията си по механика знаеше, че не трябва да развърта целите болтове, защото последният щеше да се затегне още повече. По-добре да разхлаби и четирите по малко…

Отхлаби и втория.

Бореше се с третия.

— Какво правиш? — изрева Зът. Джони се изправи. Зът продължаваше да се крие зад рамката.

— Тъпо, глупаво мекотело! Ако си пъхаш носа в тези двигатели, това нещо ще се блъсне! Благодаря ти, Зът, каза си Джони.

— Ако не пипаш нищо, ще се приземи само след два-три дни! — виеше Зът.

В действителност той бе започнал да се паникьосва. Ставаше нещо особено с изстрелите, които животното непрекъснато изпращаше по коридора. Току-що клапата за издишване на дихателната му маска леко проблясна. От известно време бе забелязал мънички искри около себе си. В началото помисли, че това са прашинки, после реши, че нещо не е наред с очите му и му се привиждат разни неща. Но при последното издишване наистина имаше проблясване. Нима тук има радиация? Или животното пръска уранов прах? Чакай, това прах ли бе или идваше от оръжието му?

Реши да действа, независимо какви могат да бъдат последиците. Да, ето пак просветна, когато издиша през маската.

— Имаш маска! — извика Зът. — Смъртоносният газ не може да проникне в бомбардировача. Изчакай да се приземим!

Мръсно, глупаво животно. Гаден Търл!

— А какво ще стане с хората долу? — каза Джони. За момента това накара Зът да млъкне. Не можеше да си представи как някой може да го е грижа за другите, когато трябва да мисли за собствената си козина.

— Остави двигателите на мира! — изкрещя Зът.

Психлото бе на ръба на истерията. Може би щеше да стреля. Джони чакаше, стиснал автомата. Не, Зът нямаше да стреля. По-добре отново да се заеме с болтовете. Остави долу оръжието и се наведе. Развъртя напълно първата гайка.