Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

Решиха, че в Единбург се развиват три основни дейности — управлението на планетата, обучаване на извънземни и шотландско занаятчийство. Много им беше трудно да примирят три толкова различни посоки в архитектурата, която според тях имаше две основни функции — да отговаря на местния колорит и да бъде функционална.

Екипът им откри, че самият град на времето е имал прякор „Олд Рики“, защото миришел отвратително. Освен това откриха, че в продължение на хиляда и сто години там не е живял ни един шотландец. Това напълно им развръзваше ръцете. Решиха да запазят само Касъл Рок. Възстановиха няколко водно-електрически централи в шотландските планини и после извикаха асоциираната им компания „Отчаяна Отбрана“ да построят своите съоръжения по отбраната. След това направиха канализация и филтриращи заводи. И чак тогава потриха ръце и се захванаха за работа.

Направиха северната част на града индустриална зона — за занаятчийство и бизнес. Построиха сградите в духа на каменните къщи, каквито шотландците строяха високо в планините. С широк замах проектираха голям брой специализирани училища — на външен вид като именията на шотландските барони, замъци с извисяващи се кули, сякаш взети направо от книжките с приказки. Но отвътре бяха идеално адаптирани към нуждите за живот на извънземни. Между училищата имаше огромни паркове.

Самият Касъл Рок запазиха за правителството. Беше до такава степен разрушен, че за да го възстановят, трябваше почти изцяло да разчитат на стари гравюри. За шатоврианците не бе никакъв проблем да оформят и издялат камъка, но трябваше да знаят как е изглеждал замъкът преди хиляда години, което бе по-трудно. Отнякъде — неизвестно откъде — бяха разбрали, че на това място е бил замъкът на някакъв шотландски крал Дънкън, убит от накакъв Макбет. Споменаха, че намерили в Британския Музей пиеса, от която научили.

Издигнаха отново Касъл Рок, поправиха вътрешните помещения, покриха го целия със син италиански мрамор, укрепиха го отвсякъде и написаха „Замъкът на Дънкън“ в ослепително бяло. В един древен град, наречен Реймс, си бяха харесали някаква катедрала, която пасвала според тях по стил на замъка и я нарисуваха в червено.

Шотландците останаха удивени от резултатите на проекта, „финансиран“ от тях.

На Джони също му хареса. Но възникна един проблем. Понеже шатоврианците бяха пренаселени и винаги наемаха повече от нужното работници за други планети, още повече, че сега работеха за „самия шеф“, се бяха събрали страшно голям екип. Освен това, политиката им бе никога никой да не уволняват. И така екипът строители бе набъбнал и наброяваше почти колкото цялото население на Земята. Затова Джони ги изпрати да възстановят всички градове, които посетителите бяха сринали.

Това също изправи шатоврианците пред проблем. За какво бяха градовете? От хиляда и сто години никой не е живял в тях. Затова проучвателните им екипи трябваше да определят за какво биха могли да се използват, имайки пред вид близостта им до реки или морета, залежите им, културите, които вирееха на този климат, с кого евентуално биха търгували някой ден и колко хора ще трябва да устроят с жилища в зависимост от тази индустрия. Беше много сложно и много трудно.

Да се установи местния колорит на архитектурата бе доста лесно в Азия, сравнително лесно в Европа и невъзможно в Америка. Последният континент е бил модерен до полуда, което шатоврианците не можеха да търпят. Така че, трябваше да вземат като модел най-интересните сгради от тези, които намериха на място, да ги размножат и да построят много паркове. Компанията майка на Шатовария се бе задръстила с монорелси от някаква друга поръчка, тъй че решиха да направят от тях въздушни артерии за връзка вътре в градовете, за да не развалят парковете с пътища.

Трябваше да наемат една ховинска компания да почисти от радиацията около Денвър. Направиха го с летящи магнитни метли. След това шатоврианците построиха наново целия район, включително и селото на Джони.

Понеже нямаше населения, като свършеха някой град, запечатваха херметически вратите и прозорците на жилищата и оставяха екип по поддръжката.

Е, мислеше си Джони, като гледаше как израстват толкова много градове, може би някой ден ще има кой да живее в тях.

Кер пое миньорското училище в Единбург и всички останали психлоси се преместиха там като преподаватели или ръководители на упражнения. Невероятно количество извънземни прииждаха в училището, за да се научат как да обработват залежите на собствените си планети и отново да завъртят търговията с метал. Кер записваше на пиктограф всички лекции, за да не се изгуби технологията. Използваше Корнуол и Виктория за практика на обучаващите се и това го правеше доста зает. Постоянно се караха с Чърк, която завеждаше библиотеките. Кер си бе създал навика да носи дихателна маска, на която е нарисуван облика на расата, която в момента обучава. Така се създава приятелски дух, казваше той.