Л. Хабърд - Бойно поле Земя III

— Не виждам нищо лошо в това — каза Драйс. — Правителствата ще ни дължат толкова много пари, че ще бъдат принудени да правят каквото банката нареди.

— Това е то — каза Вораз. — А банката ще им нарежда да обръщат все повече внимание на работническата класа, защото от там ще идват основните лихви. Лордовете и правителствата постепенно ще разполагат с все по-малко власт. Дори ще изчезнат като привилегирована класа.

— А — възкликна Драйс, спомняйки си ученическите си години. — Социално банкерство.

Джони се размърда в стола си. Беше уморен. Щеше му се да приключват.

— Казва се „социална демокрация“ — каза той. — Докато има нови граници, където хората да се разпростират, формулата действа чудесно. Засега простори има, а след няколко хиляди години хората ще измислят нещо друго.

Вораз погледна барона и Макадам.

— Осъзнавате ли какво направи той току-що? За малко време в малката зала той освободи повече хора, отколкото всички революции в историята!

— Даде ни власт да контролираме лордовете — каза Макадам. — Ще приключваме ли с банковата резолюция, за да можем най-после да закрием конференцията?

Вораз се върна към действителността. Погледна текста.

— Тук се споменава за втора резолюция.

Баронът се оживи.

— Тя е за лорд Лунгър.

— Да — каза Вораз. — От колко време е мъртъв — от двеста…

— Слушай — каза баронът. — Във всичките вселени най-мразената раса са психлосите. Преди около двеста хиляди години вашият лорд Лунгър ги е спасил с банката. Днес този акт не е особено популярен.

— Наистина не е — каза лорд Вораз.

Баронът каза:

— Дефиницията на пари е: „идея, подплътена с доверие“. Никак не е във ваша полза на всичките ви банкноти да стои лика на лорд Лунгър.

Джони изведнъж се раздвижи неспокойно. Обзе го неприятно предчувствие, тъй като знаеше какво се бе случило с парите на планетата им. Канеше се да заговори. Но огромната лапа на сър Робърт покри устата му и го накара да замълчи.

Драйс бе наблюдавал Джони през последната минута. Без да сваля очи от него, каза:

— Ваше височество, не ти ли е хрумвало, че този млад човек може да бъде отчасти силачи?

В гласа му нямаше и следа от насмешка.

Джони им метна не особено приятелски поглед над ръката на сър Робърт. Не искаше да противоречи на сър Робърт. Но очите му прободоха останалите.

— Погледни очите му — каза Драйс. — Имат сиво. Е да, има и още един цвят — като морето. Но погледни му очите. Сиви!

— Разбирам какво имаш пред вид. Наистина прилича на силачи.

— Направил съм му няколко снимки с пиктофон — от различни ъгли — каза Драйс. — Можем да ги дадем на онзи художник, Ренсфин, да направи по тях идеализиран портрет. С цветния шлем. Има едно специално мастило, което може да придаде блясък на копчетата. А шлемът може да се направи цветен и в три измерения. Но какво ще напишем отдолу? Може би „Джони Гудбой Тайлър, победител на психлосите“.

— Не, не — каза Вораз.

— Или „родоначалник на мира“ — предложи баронът.

— Не, не — отново протестира Вораз. — Думата „мир“ може да настрои зле лордовете. Трябва много внимателно да помислим, защото новата емисия ще замени всички стари банкноти навсякъде по света. В долния край трябва да се добави: „Банкнотата е обезпечена с всички активи на Земната Планетарна банка и Галактическата банка“ или нещо от този род. Снимката ще бъде в центъра, голяма. Но надписа…

Макадам светна:

— Трябва да изобразим какво е направил. Художникът ще нарисува като фон експлозията на Психло. А долу ще напишем: „Джони Гудбой Тайлър, който донесе щастие на всички раси“.

— Точно така! — възкликна Вораз. — Така не се ограничаваме само с унищожението на Психло. Защото в крайна сметка това далеч не е единствената му заслуга. Хората ще научат много бързо. Ще стане популярен не само на звездите, но и на планетите във всичките шестнайсет вселени!

Лорд Вораз се наведе напред и му показа резолюцията. Попълни надписа, на който се спряха. След това вдигна тържествено писалката си и със замах се разписа.

Всичко приключи. Малките сиви хора се изправиха. Лицата им бяха грейнали в усмивки. Сър Робърт пусна намръщения Джони и стисна ръце на всички поред.

— Смятам, че с вас ще работим чудесно! — обърна се Вораз към Макадам и барона. — Точно такова банкерство ми е по сърце!

Засмяха се. Малките сиви хора си събраха документите и излязоха.

— Хоп и раз! — каза Макадам, ухилен до уши. — Ние сме свободни и щастливи като птички! — Погледна към Джони: — И преди всичко благодарение на теб, Джони!