Тери Пратчет - Стражите! Стражите!

— Да, да, да — прекъсна ги Върховният Старши Учител. — Наистина, здравомислещото население на Анкх-Морпорк е под ботуша на потисниците. Един крал, обаче, по принцип се проявява при доста по-драматични обстоятелства. Като война, например.

Нещата се развиваха добре. Сигурно при цялата им егоцентрична глупост все някой от тях все щеше да е достатъчно умен, че да го предложи?

— Съществуваше някакво старо пророчество или нещо подобно — каза Брат Мазача. — Дядо ми разказваше. — Очите му се изцъклиха от усилието по драматичния спомен. — Аха, кралят ще дойде и ще донесе Ред и Справедливост, и ще познава единствено Истината, и ще Закриля и ще Служи на Хората с Меча си. Няма защо всички да ме гледате така, не съм си го измислил аз.

— О, това всички го знаем. И то би било адски хубаво — каза Брат Наблюдателна Кула. — Но питам се как точно ще стане — появява се на кон в града с Реда и Истината и т.н. като Четиримата ездачи от Апокълипсисъ? „Здрасти на всички — изписка той, — аз съм кралят, а онова там е Истината, пои си коня.“ Не е много практично, нали така? Тц. Не можеш да им имаш вяра на старите легенди.

— Защо не? — попита Брат Даникин раздразнено.

— ’щото са легендарни. По това ще ги познаеш — отвърна Брат Наблюдателна Кула.

— Тази за спящите красавици е хубава — каза Брат Мазача. — Само крал може да ги събуди.

— Не ставай тъп — строго рече Брат Наблюдателна Кула. — Ние нямаме крал, така че не можем да имаме и принцеси. Съвсем логично е.

— Разбира се, в старите времена е било лесно — щастливо рече Брат Пазача.

— Защо?

— Той просто е трябвало да убие дракон.

Върховният Старши Учител плясна с ръце и отправи негласна молитва към който и бог да го слушаше. Оказа се прав за тези хора. Рано или късно блуждаещите им малки мозъци ги отвеждаха там, където ти се искаше да отидат.

— Каква интересна идея — изви трели той.

— Не може да стане — мрачно отсече Брат Наблюдателна Кула. — Днес вече няма големи дракони.

— Може и да се появят.

Върховният Старши Учител щракна с кокалчета.

— Да се върнат отново? — попита Брат Наблюдателна Кула.

— Казах, че може да се появят.

Откъм дълбините на качулката на Брат Наблюдателна Кула се разнесе нервен смях.

— Какво, истински? С огромни люспи и криле?

— Да.

— И дъх като пещ?

— Да.

— С онези големи нокти по краката?

— Нокти? О, да. Колкото искаш.

— Какво искаш да кажеш с това „колкото искаш“?

— Смея да се надявам, че това се разбира от само себе си, Брат Наблюдателна Кула. Щом искаш дракони, можеш да имаш дракони. Ти можеш да доведеш дракон тук. Сега. В града.

— Само аз?

— Всички вие. Искам да кажа, ние — отвърна Върховният Старши Учител.

Брат Наблюдателна Кула се поколеба.

— Ами, аз не знам дали това е много добра…

— И той ще се подчинява на всяка ваша заповед.

Това ги спря. Това ги изпъчи. Това тупна пред мишите им дребни мозъци като къс месо в кучешка колиба.

— Можеш ли просто да го повториш? — бавно рече Брат Мазача.

— Вие можете да го ръководите. Можете да го накарате да направи каквото пожелаете.

— Какво? Истински дракон?

Върховният Старши Учител завъртя очи, скрит уютно в качулката си.

— Да, истински. Не някакво си блатно драконче за вкъщи. Оригиналният екземпляр.

— Но аз си мислех, че те са, така де… мит. Върховният Старши Учител се наведе напред.

— Били са митове и са били истински — високо каза той. — Едновременно и вълна, и частица.

— Тука вече не те разбрах — каза Брат Мазача.

— Ще го демонстрирам тогава. Книгата, моля, Брат Пръсти. Благодаря ти. Братя, трябва да ви кажа, че когато аз самият се учех при Тайните Учители…

— Кои, Върховни Старши Учителю? — попита Брат Мазача.

— Защо не слушаш? Ти никога не слушаш. Той каза „Тайните Учители!“ — рече Брат Наблюдателна Кула. — Нали се сещаш, достопочтените мъдреци, които живеят на някаква планина и тайно ръководят всичко, и които са го научили на цялото това знание и т.н., и които могат да ходят по огън и т.н. Разказа ни го миналата седмица. Той ще ни научи, нали, Върховни Старши Учителю? — раболепно довърши той.

— О, Тайните Учители — възкликна Брат Мазача. — Съжалявам. Това е поради тия мистични качулки. Съжалявам. Тайни. Спомням си.

Но когато управлявам града, помисли си Върховният Старши Учител, няма да има нищо такова. Ще създам ново тайно общество от търсещи и интелигентни хора, макар и не твърде интелигентни, разбира се, не твърде интелигентни. И ние ще отхвърлим студения тиранин и ще възвестим нова ера на просветление и братство и хуманизъм, и Анкх-Морпорк ще стане Утопия, а хора като Брат Мазача ще бъдат изпечени на бавен огън, ако аз имам думата по въпроса, което и ще бъде. И фигина 2 2 В Речника на Насълзяващите Очите Трудни Думи „Фигин“ се определя като: „малка паста с тънка коричка, която съдържа стафиди.“ Речникът щеше да е безценен помощник за Върховния Старши Учител при съчиняването на клетвите на Обществото, тъй като той съдържаше и „велчет“ („вид жилетка, носена от някои часовникари“), „гаскин“ („плашлива, сиво-кафява птица от семейството на водните кокошки“), а така също и „молки“ („игра за сръчност и ловкост, включваща костенурки“). му.