Тери Пратчет - Стражите! Стражите!

— О? Е, благодаря все пак.

— Удоволствието беше мое.

Малката врата се затръшна.

Фигурата в плаща я изгледа един миг, след което зашляпа по улицата. Наистина имаше още един вход. Строителят не си беше направил труда много-много да променя дизайна.

Той почука. Малката преграда с решетки се изстреля назад.

— Да?

— Слушай, „Знаменателният бухал буха в нощта“ нали така?

— „Но много сиви господари тъжно ходят при хората без повелител.“

— „Ура, ура за дъщерята на сестрата на старата мома“, нали?

— „За палача всички молители са с еднакво високо положение“.

— „И все пак, розата е вътре в бодила“. Адски е мокро тук вън. Знаеш това, нали?

— Да — потвърди гласът с тона на някой, който наистина го знае, но не е той, дето стои там.

Посетителят въздъхна.

— „УкУшареният Кит не знае нищо за мощните дълбини“ — рече той. — Ако от това ти става по-добре.

— „Зле построената кула се тресе мощно от прелитащата пеперуда“.

Просителят сграбчи решетките на прозореца, придърпа се към него и изсъска:

— А сега ме пусни да вляза, прогизнал съм от дъжда.

Последва нова мокра пауза.

— Онези дълбини… ти мощни ли каза или нощни?

— Мощни, казах. Мощни дълбини. Тъй като са, така де, дълбоки. Аз съм — Брат Пръсти.

— На мен ми прозвуча като нощни — усъмни се невидимият пазач на вратата.

— Виж какво, искаш ли скапаната книга или не? Не съм длъжен да правя това. Бих могъл да съм си вкъщи, в леглото.

— Сигурен ли си, че беше мощни?

— Слушай, знам съвсем точно колко дълбоки са скапаните дълбини — припряно го увери Брат Пръсти. — Знам ги колко дълбоки бяха и когато ти беше само един забутан послушник. А сега ще отвориш ли тази врата?

— Ами… добре.

Чу се шумът от отмествани резета. После гласът каза:

— Имаш ли нещо против да бутнеш малко? Вратата на знанието, през която необучените нямат право да минават, нещо заяжда от влагата.

Брат Пръсти й удари едно рамо, промъкна се през нея, изгледа гадно Брат Пазача на Портата и забърза навътре.

Останалите го чакаха във Вътрешното Светилище, мотаейки се с глупавото изражение на хора, които не са свикнали да носят злокобните закачулени черни плащове. Върховният Старши Учител му кимна.

— Брат Пръсти, нали?

— Да, Върховен Старши Учителю.

— Носиш ли онова, което беше изпратен да донесеш?

Брат Пръсти измъкна един пакет изпод плаща си.

— Точно там, където казах, че ще е. Никакъв проблем.

— Браво, Брат Пръсти.

— Благодаря, Върховен Старши Учителю.

Върховният Старши Учител почука с чукчето си за внимание. Събраните в стаята се дотътриха в нещо като кръг.

— Приканвам Уникалната и върховна ложа на Проясненото братство към ред — произнесе той с напевен глас. — Вратата на Знанието запечатана ли е здраво срещу еретици и непосветени?

— Твърдо е заяла — отвърна Брат Пазача на Портата. — От влажното е. Другата седмица ще си донеса рендето, бързичко ще я…

— Добре, добре — раздразнено го прекъсна Върховният Старши Учител. — И едно „да“ щеше да свърши работа. Тройният кръг хубаво и вярно ли е очертан? Всички ли са тук, които Са Тук? И ще бъде добре за непосветения да го няма тук, защото той ще бъде взет от това място, гаскинът му — разпран, молите му ще бъдат издухани от четирите вятъра, велчетът му разкъсан на парчета с много куки, а фигинът му ще бъде забучен на кол… Какво има пък сега?

— Извинявай, ти Проясненото братство ли каза?

Върховният Старши Учител изгледа свирепо самотната фигура, вдигнала ръка.

— Да, Проясненото братство, страж и пазител на свещеното знание от време, когато никой човек не може да…

— От миналия февруари — рече Брат Пазача услужливо.

Върховният Старши Учител усети, че Брат Пазача изобщо всъщност не е схванал смисъла на нещата.

— Съжалявам. Съжалявам. Съжалявам — заповтаря притеснената фигура. — Сгрешил съм братството, струва ми се. Сигурно съм свил не там, където трябва. Ще тръгвам, моля да ме извините…

— А фигинът му ще бъде забучен на кол — повтори многозначително Върховният Старши Учител на фона на мокри дървени шумове, докато Брат Пазача се опитваше да отвори страховитата порта. — Свършихме ли вече? Някой друг непосветен да се е озовал случайно тук на път за някъде другаде? — добави той с горчив сарказъм. — Така. Чудесно. Толкова се радвам. Дали ще е вече прекалено, ако се осмеля да попитам дали Четирите наблюдателни кули са обезопасени? О, хубаво. А Крачолът на Светостта, някой направил ли си е труда да му се изповяда? О, ти си го направил. Както трябва ли? Ще проверя, да знаеш… така. А прозорците завързани ли са с Червените връзки на Интелекта, в съответствие с древните предписания? Добре. А сега сигурно можем да се залавяме на работа.