— Цялата тази бурна дейност и показност не доказват нищо. Пациентът престана да диша. Ако все още не е умрял, той всеки миг може да направи това. И за всичко сте виновен вие, докторе. Бог да ви е на помощ, защото тук няма кой да ви помогне.
Конуей поклати глава.
— За съжаление сте прав, но се надявам, че той няма да умре — каза той. — Сега не мога да ви обясня, но можете да ми помогнете, като се свържете със Скемптън и го помолите да не бърза в установяването на контакт с колонистите. Необходимо ми е време, но точно колко — и аз самият не зная.
— Не знаете кога точно ще вдигнете ръце от случая — рече ядосано O’Мара, но въпреки това отиде до комуникатора. Докато уреждаше връзката, Кърсед влезе в стаята, тикайки количка с инструменти. Конуей разположи количката близо до пациента и каза през рамо на O’Мара:
— Ето нещо, върху което можете да помислите. През последните дванадест часа от дробовете на пациента излизаше съвсем чист въздух. Пациентът дишаше, но не променяше състава на въздуха в организма си…
Той се наведе бързо, нагласи стетоскопа си и се заслуша. Сърдечните тонове бяха малко учестени, помисли си той, и по-отчетливи. Пулсът обаче оставаше неравномерен. Звуците, които долитаха през дебелата почти непроницаема кора, бяха усилени и деформирани. Конуей не можеше да определи точно дали това беше биенето на сърцето, или се дължеше на други някакви органични движения. Това го тревожеше, защото не знаеше кое е нормално за пациент в такова положение. Освен това болният се е намирал на борда на космическа линейка, което означава, че е имал някакво заболяване в добавка към сегашното си състояние…
— Какво си бъбрите? — намеси се грубо O’Мара и Конуей разбра, че е разсъждавал на глас. — Да не би да искате да кажете, че пациентът не е болен!…
Конуей разсеяно отговори:
— Преди раждане една майка може да страда, но това не значи, че е болна…
Искаше му се да знае повече за процесите в организма на пациента. Ако ушите на съществото не бяха напълно покрити от отока, той би могъл отново да опита с транслатора. Всичките тези шумове сигурно означаваха нещо.
— Конуей! — започна O’Мара и пое така шумно въздух, че това можеше да се чуе из цялото отделение. После се опита да заговори с нормален тон. — Свързах се с кораба на Скемптън. Те вече са стигнали планетата и са установили контакт с колонистите. Отидоха да повикат полковника… — Той направи пауза и добави: — Ще увелича звука, че да можете да чувате какво казва.
— Да не е много силно — каза Конуей и се обърна към Приликла: — Какво е емоционалното излъчване?
— Много по-силно. Отново долавям отделни чувства. Нетърпение, объркване и страх — вероятно клаустофобия — близко до паника.
Конуей внимателно и продължително огледа пациента. У него не се забелязваше никакво движение. Изведнъж Конуей каза:
— Не мога да рискувам повече. Сигурно е много слаб, за да се справи сам. Параван, сестра.
Параванът бе необходим, за да бъде изолиран O’Мара. Ако психологът видеше какво върши Конуей, той можеше да стигне до още по-неправилни изводи и да отиде още по-далеч, като попречи със сила на Конуей да извърши операцията.
— Безпокойството му нараства — обади се внезапно Приликла. — Болка липсва, но започнаха интензивни контракции…
Конуей кимна. Той взе скалпел и започна да реже отока, опитвайки се да установи дебелината му. Отокът бе станал мек като корк и не оказваше никакво съпротивление на острието. На дълбочина осем инча той разкри нещо подобно на сивкава маслена податлива мембрана, но в операционното поле не се появи никаква течност. Конуей въздъхна с облекчение, отдръпна скалпела и повтори разреза в друг участък. Този път мембраната бе зеленикава на цвят и слабо вибрираше. Той продължи да реже.
Очевидно средната дебелина на отока бе осем инча. Като работеше с трескава бързина, Конуей направи девет разреза в отока, на еднакви интервали около пръстеновидното тяло, след което погледна въпросително Приликла.
— Сега е много по-зле — рече ЖЛНО. — Силно душевно объркване и страх от… от задушаване. Пулсът се учестява и става неравномерен — съществено натоварване на сърцето. Пациентът отново губи съзнание…
Преди емпатът да се доизкаже, Конуей грабна скалпела. С решителен замах той съедини разрезите, които бе направил. Всичко се принасяше в жертва на бързината. Нямаше въображение, което да си представи, че това е хирургическа операция — всеки месар с тъп сатър би могъл да извърши тази операция по-внимателно.
Читать дальше