Джеймс Уайт - Галактическа болница

— Подобна информация едва ли би ви заинтересувала особено — отвърна Торнастър, изваждайки от чантата си голяма колба. — Вашата основна грижа е и трябва да бъде пациентът. На вас ще ви е необходимо значително количество от този препарат и ние правим всичко възможно да ускорим синтезирането му. Това количество тук ще е достатъчно за освобождаването на главата и устата. Направете вливането според указанията. След около час ще имате резултат.

Конуей внимателно вдигна колбата. Като се стараеше да печели време, той попита:

— Какви са страничните ефекти? Не бих искал да рискувам…

— Доктoре — прекъсна го Торнастър, — имам чувството, че вашата предпазливост се превръща в излишно и дори престъпно презастраховане. — Гласът на Диагностика, предаден по транслатора на Конуей, бе безизразен, но едва ли Конуей трябваше да е емпат, за да отгатне, че тралтът бе изключително сърдит. Начинът, по който Торнастър хлопна вратата, недвусмислено показа това.

Конуей изруга мрачно. Мониторите бяха на път да се свържат с колонистите, ако вече не са и сторили това. Много скоро чуждопланетните същества щяха да нахълтат в Болницата и да разпитват как той лекува пациента си. Ако дотогава болният не вървеше към подобрение, Конуей щеше да си има неприятности независимо от това какви хора щяха да се окажат колонистите. А преди идването им той щеше да си има неприятности в самата Болница, защото със своите професионални способности не бе успял да направи някакво впечатление на Торнастър.

В ръката си Конуей държеше колбата, чието съдържание по думите на Главния патолог щеше да излекува пациента. За миг Конуей се поколеба, но след това реши да се придържа към решението, което бе взел преди няколко дни. Той успя да скрие колбата преди завръщането на Приликла.

— Слушайте ме внимателно — каза с отчаяние Конуей — и не ме прекъсвайте, докторе. Не желая да слушам никакви коментарии по курса на лечението на този пациент. Мисля, че знам какво правя, но ако аз греша и вие участвувате в лечението на болния, ще пострада професионалната ви репутация. Разбирате ли?

Когато Приликла заговори, шестте му тънки крачета трепереха. Но не думите вълнуваха дребното създание, а чувствата, които влагаше в тях. Конуей само се досещаше какво е емоционалното излъчване на Приликла в този миг.

— Разбирам — каза Приликла.

— Много добре — рече Конуей. — А сега да се заловим за работа. Ще ви помоля да проверите пулса и дишането, а също така и емоционалното състояние на пациента. Скоро в него трябва да настъпи промяна и не бих искал да я пропуснем.

В продължение на два часа те прислушваха и наблюдаваха внимателно болния, но в състоянието му не се забелязваше никаква промяна. По едно време Конуей остави пациента на грижите на Приликла и Кърсед, за да се опита да се свърже с полковник Скемптън. Отговориха му, че полковникът е напуснал Болницата спешно преди три дни, като е оставил координатите си, но че в надмеждузвездните разстояния е невъзможно да се установи връзка с кораб, докато той е в движение. Съжаляваха, но можеха да предадат съобщението на Конуей едва когато полковникът стигне до местоназначението си.

Беше вече много късно да предотврати установяването на контакт с колонистите. Единственото, което можеше да направи сега, бе да „излекува“ пациента.

Ако получеше разрешение…

Стенният говорител се окашля и заговори:

— Доктор Конуей, незабавно идете в кабинета на майор O’Мара.

Конуей си помисли с горчивина, че Торнастър не си е губил времето напразно и е успял да направи оплакване срещу него. В този момент Приликла каза:

— Дишането почти изчезна. Пулсът е неравномерен.

Конуей включи комуникатора и извика в микрофона:

— Обажда се Конуей. Кажете на O’Мара, че съм зает! — след това се обърна към Приликла: — Прав сте. Какво е емоционалното състояние?

— По време на колебанията в пулса емоционалното излъчване се усили. Сега отново е в рамките на нормалното. Организмът продължава да отслабва.

— Добре. Бъдете нащрек.

Конуей взе проба от въздуха от едно от дихателните отвърствия и я пусна в анализатора. Дори като се вземеше под внимание повърхностното дишане на пациента, резултатът, както и другите, получени през последните дванадесет часа, не оставяше никакво съмнение. Конуей се почувствува малко по-уверен.

— Дишането почти изчезна — обади се Приликла. Преди Конуей да отговори, O’Мара нахлу в стаята.

Като се спря на шест инча от Конуей, той заговори със заплашително спокоен глас.