Джеймс Уайт - Галактическа болница

Защо това не бе обикновен пациент, помисли си с яд Конуей, пациент, когото открито можеш да лекуваш и свободно да обсъждаш курса на лечението му? Но положението се усложняваше и от това, че болният бе представител на напреднала и вероятно враждебна раса и Конуей не можеше да се довери на някого, без да рискува да го отстранят от случая, преди да докаже теорията си. Освен това току-виж се оказало, че теорията му е изцяло погрешна. Можеше да се окаже, че той бавно и сигурно убиваше пациента си.

Като нанесе пулса и честотата на дишането в картона на болния, Конуей реши, че е време да увеличи посещенията си при пациента, и ги насрочи в часове, когато Приликла, зает напоследък в Детско отделение, можеше да го съпровожда.

Кърсед го наблюдаваше внимателно, докато той напускаше отделението, и с козината й ставаха странни неща. Конуей не си направи труда да предупреди сестрата да държи в тайна заниманията му с пациента, защото това би означавало да я подтикне само към повече клюки. Той и без това се бе вече превърнал в злободневна тема за разговор сред медицинския персонал и бе забелязал известно охладняване в поведението на някои старши сестри от сектора. Но с малко повече късмет началниците му нямаше да разберат за заниманията му поне още няколко дни.

Три часа по-късно той се върна в 310 В заедно с д-р Приликла. Отново провери пулса и дишането, докато ЖЛНО се занимаваше с емоционалните реакции на пациента.

— Болният е много отпаднал — докладва Приликла замислено. — Все още дава признаци за живот, но толкова слаби, че можем да го смятаме в безсъзнание. Като се имат предвид почти недоловимото дишане и слабият учестен пулс… — Мисълта за смърт беше непоносима за един емпат и чувствителното малко същество не намери сили у себе си да довърши изречението.

— Само като си помисля на какви изпитания трябваше да го подложим — разсъждаваше на глас Конуей. — То не можеше да се храни и ние го принудихме да изразходва запасите си от сила, от които ще има огромна нужда. Но трябваше да се защищава…

— Но защо? Нали ние само се опитвахме да помогнем на пациента?

— Несъмнено — отвърна Конуей с хаплив саркастичен тон, за който предварително бе убеден, че няма да бъде предаден от транслатора. Той тъкмо се канеше да продължи прегледа, когато неочаквано го прекъснаха.

Съществото, чието огромно туловище с труд се провря през вратата на отделението, беше тралт, биологична класификация ЕЖЛИ. В очите на Конуей всички тралти поразително си приличаха, но този тралт той познаваше добре. Това не беше кой да е, а сам Торнастър, Главният диагностик на Патологията.

Диагностикът изви две от очите си по посока на Приликла и гласът му прогърмя:

— Моля ви да излезете. И вие също, сестра. — После насочи и четирите си очи към Конуей.

— Реших да поговоря с вас насаме — каза Торнастър, когато останаха само двамата, — защото някои от моите забележки ще засегнат професионалното ви поведение, а нямам намерение да ви карам да се чувствувате още по-неудобно, като ги направя в присъствието на свидетели. Ще започна с една добра новина. А именно, че успяхме да получим препарат срещу нарастването на отока. Той не само ще преустанови процеса, но от него ще омекнат и засегнатите от отока участъци. Освен това препаратът ще възстанови тъканта и засегнатите кръвоносни съдове.

„По дяволите!“ — помисли си Конуей, а на глас каза:

— Забележително постижение! — И това бе самата истина.

— Ние нямаше да успеем да го получим, ако не бяхме изпратили на катастрофиралия кораб наш лекар с поръчение да ни изпрати всичко, което може да хвърли светлина върху обмяната на веществата на пациента — продължи Диагностикът. — Очевидно вие напълно сте пренебрегнали този източник на информация, докторе, защото образците, които доставихте, бяха взети от единственото ви посещение, а това бе наистина само една частица от това, което се намираше там. Чисто ваш пропуск, докторе, и само доброто ви досие ви спаси от понижение и отстраняване от случая… Успяхме да синтезираме този препарат, защото там намерихме добре обзаведена аптечка — продължи Торнастър. — Като изследвахме внимателно съдържанието й, а така също и допълнителната информация от оборудването на кораба, ние стигнахме до извода, че това трябва да е била някаква космическа линейка. Тази новина развълнува особено много хората от Мониторния корпус…

— Кога им казахте това? — запита рязко Конуей. Кулата, която бе построил, изведнъж рухна. Конуей почувствува, че му става студено. Но може би все още имаше възможност да накара Скемптън да отложи установяването на контакта. — Кога им казахте, че това е космическа линейка?