Александър Кирилов - Кървав сън

— Сто процента као искаме да има някой жив след като ги каже.

Останаха още 15 минути до танциорките и към 10 преди Рейчъл да се върне.

След 25 минути Рейчъл се върнаи завари Виктор с изплезен език и Ксев която четеше списание.

— Ама вие не ги ли гледате. — попита ги тя.

— Аз не виждал съм ги когато тренираха но явно Виктор се кефи както виждаш. Последните 20 минути стой така. Халосах го с книга, но нямаше ефект.

— Аз знам как да го оправя. Само го удряш по врата ей така. — след коеот Рейчъл демонстрира и Виктор вече оправил се горе-долу каза:

— Хъх нищо не съм правил просто зяпах. Не тряяше ме удряш.

— Тихо да не извадя „Война и Мир“. Сега колко още тряя чакаме докато Ашли най — после свърши с този цирк.

— В момента в който те ударя по главата. — каза Ашли която се бе промъкнала след като бяха свършили преди броени минути.

— Оооо здрасти мила. Добро шоу беше глътка чист въздух. — опита да се измъкне Рейчъл.

— Ако питаш мене беше съпер яко. — каза Виктор.

— Да тебе те видях гледаше като полудял. Имах чувството че са те халосали твърде силно.

— Е сега да не се обиждаме. Всички знаем, че ако го халосаме може да стане още по тъп отколкото е и сега.

— Да а това значи да стане безмозъчно зомби. — изказа се Ксев.

— Ксев искаш ли да те харесва Мартин защото мога да го накарам да е намрази. Все пак съм му най — добрия приятел.

И в този момент дойде професора по философия и подшушна нещо на ухото на Ксев. Момичето свали синята си шапчица и се усмихна на приятелите си.

— Извинете ме… — каза тя с превзет глас и последва професора.

— Или пак е загазила или просто искат за последно да си се накарат. — предположи Рейчъл извивайки врат.

— Не знаете какво е в часовете по философия. Те двамата се надприказват. Спорят един с друг, доказват какво ли не. Ужас. — започна да коментира Ашли.

— Нормално е. Той е на 26 — млад преподавател, а тя на 17. И двамата са запалени по философията и двамата си имат зъб още от първия ден в това училище. Ц-ц-ц-ц… — зацъка Рейчъл и се обърна към Виктор. — Имаш нещо на вратовръзката — прецени тя със зоркия си поглед след, което веднага извърна очи към Ашли, която старателно наблюдаваше Ксев.

— Ха… ама тя се смее. — изкоментира момичето и застана в още по удобна позиция за наблюдение.

— И той… я чакай малко. Той я сваля.

Двете момичета започнаха да се заливат от смях. Явно вече си намериха какво да правят в скучните следобеди — да тормозят Ксев.

— После ще ми говори, че не можела да го гледа…

— Момичета… — намеси се Виктор като се покашля леко — не мислите ли, че малко прибързвате с заключенията. В смисъл може би просто е искал да се раздели с една от най-твърдоглавите си студентки с добри чувства?

— И така да е. Важното е да има с какво да я тормозим. Тя вечно има компромати срещу нас и винаги е била доброто дете в компанията. Хъх… — Ашли погледна развеселено часовника си. — След 10 минути започва раздаването на дипломите, после искам да поговорим малко за почивката…

— След десет минути… — разнесе се гласа на туко-що завърналата се Ксев, която също си гледаше часовника.

— … започва раздаването на дипломите. — довърши под носа си Виктор.

— Кхъ, кхъ… — изкашля се Рейчъл и погледна дяволито Ксев. — Ще си поговорим след като гушнем оная хартия за дето учихме толкова време. — каза Рейчъл и тръгна след Виктор и Ашли, които вече си проправяха път през тълпата.

— Е Ксев аз със теб ли да идвам? — попита Рейчъл.

— Нямаш ли намерение да се прибираш у вас? — попита учуден Виктор(блах гади ми се… тоя Флиро сме го описали с характера на онова нещо)

— Нямам такива намерения, вече ме видяха… не ми се кисне при онова малко нещо сестра ми-измърмори Рейчъл.

— Стига де Лирио не е толкова лоша… нищо, че е на 7-оправда я Ксев.

— Да бе как пък не… та с теб ли идвам? — повтори въпросът си момичето.

— да идваш с мен-уточни другата. — Впрочем ти таз твоя рокля да не я носиш със себе си? — досети се момичето.

— Виждаш ли колко си ми умничко-похвали я Рейчъл-Разбира се, ела ад ти я покажа-момичетата изтърчаха зад колисите, а момчетата смао се спогледаха и свиха рамене след което ги последваха.

— впрочем какво става с теб и професора-подметна рейчъл, докато вадеше една черна рокля с гол гръб и сребрист дракон отпред от найлона.

— А нищо пожела ми успех в живота-отвърна Ксев и се изчерви.

— Само това? — момичето повдигна вежди и се усмихна дяволито.