Александър Кирилов - Кървави сълзи

…Фейнт. Той стъпваше тихо и може би не би го усетила ако не беше стъпил върху една пръчка и я бе счупил.

— Какво правиш тука. — попита го тя.

— Какво друго разхождам се и полюбопитствах какво пише на това листче. — и посочи той се така стоящ листчето в ръцете на Алексис.

— Нищо. Това е лично.

— Както и животът ти. Май не искаш да споделиш истината с тях нали. — каза той с нескрита усмивка. — Знам, че има още неща неспоменати в легендата.

— Но откъде…

— Лесно. Понкога е преимущество, че мога да разговарям с котките. Те разбират хората и един ден срещнах и разговарях с една чийто собственици имали предци който са виждали и даже разговаряли с Обречен Ангел преди да се … хм… изпепели. Този мъж видял ангела записал цялата случка в един дневник и така поколения по поколения предавали тайната. Повечето млади момчета и момичета толкова ви съжалявали, че си мечтаели да срещнат някой от вас да се влюбят и да премахнат това проклятие от вас.

— Виж не ми пука откъде си го научил, но не го казвай на никого. Това е тайна която не трябва да се научи. О и по — добре не си мисли за нея когато си в близост до Рей защото може да чете мисли.

— Благодаря за съвета. Това обяснява защо се засмя когато се замислих за семейството си и брат си, явно и е доставило удоволствие все пакдемоните ги бива само в това да правях хаос и да му се наслаждават.

— Явно да. Е би ли ме оставил искам да си помисля за някой неща.

— Добре както искаш. О и ето нещо от мене. — той и подаде странна свирка. — само котките и кучетата могат дачуват тази свирка. Ако ти трябвам или си в беда свирни. — след което той се завърна край огъня и я остави сама с мислите си…

— Вие ангелите сте много наивни-заяви Рей и притвори очи облегнала се на едно дърво.

— И защо реши така-изръмжа на среща и Кът.

— Ами… погледнете се само… вместо да се наслаждавате на глупоста на хората и да си играете с тях вие им помагате само защото някой казал, че това е нещо „добро“.

— Ами вие демоните постояно сеете раздори, ако не го правехте хората щяха да си живеят спокойно живота без неприятности…

— Да… да… — отекчено се съгласи Рей-И ти щеше да си безработен-тя се усмихна лукаво, оставайки все така със затворени очи.

— Чудя ти се като си толкова добра в раздорите… поне така твърдиш де… защо напусна Ада? — бе ред на ангела да се усмихен лукаво.

— Всъшност-Рей се поизправи и отвори очи-И аз незнам точно… омразна ми… преди време мислех, че да си хавродемон е забавно анреждаш на другите… сма подбираш мисиите си… но по едно време ми доскуча… започнах да губя представа за какво върша тези неща… и реших да напусна… а и там беше малко горещичко… и шефа беше нещастник от третото измерение-оправда се Рей, но съвсем се обърка след този въпрос. Още не и бе станало чсно защо бе напуснала Ада, но сега бе и в най-необичайната компания… нимфа, прокълата, полу-демон и ангел, за капак на всичко.

— Вие двамата няа ли да престанете? — намеси се най-накрая и Лиодай, нотка на радразнение се открояваше в гласът и. Сега той не бе тъй звънлив и спокоен. — Някои от вас имат къде къде по-големи проблеми от вашите… погледнете Алексис, само след 100 години та и по-малко ще се превърне в пепел…

— Да… а ти си изгубила Любовта си-подметна иронично Рей. Не я засягаше дали ще засегне тази нимфа, та тя бе постъпвала така със стотици други същества.

Очите на Лиодайн се наляха със сълзи.

— Вие демоните сте безсърдечни. — едв пророни тя.

— Какво толкова пък казха? — недоумяваше Рей

— Няма значение аккво си казала, а с какъв тон-бе Фейнт, който туко що се бе появил между дървветата.

— И… с какъв тон го казах? — сопна се демонката.

— Ангелите били наивни-измърмори Кът и се изсмя.

— Ама ти какво… — възмути се демонката и тъкмо щеше да се заяде отново, когато при тях се върна и Алексис.

Рей отвори уста да продължи, но едва бе издала и звук и той беше заглушен от силен пукот, няколко клони от дървото срещу нея се счупиха и паднаха на земята, а миг по-късно там се озова й сияйно създание. С блясъка на сребристите си косите съществото осветяваше лицата на спътниците, които сега бяха впили погледи в него. То стана, изтупа одеждите си от малките клонки и подпирайки се на ствола на дървото също впери поглед напред, като разучаваше много внимателно създанията застанали срещу нея. Сигурно стояха така близо десетина минути, когато Рей отвори уста и заговори, поглеждайки презрително крилата на създанието.