Александър Кирилов - Кървави сълзи

— Какво пък си ти?! — думите сами се изрониха от устата й. Нея не я интересуваше особено дали звучи грубо.

— Аз съм Лин-Лин-отвърна съществото и впери големите си синкави очи в Алексис. Ааронката се почувства притеснена от този втренчен поглед. После, след като заключи, че явно създанието няма никаквото намерение да отмести очичките си, започна да го оглежда любопитно. Лин-Лин имаше лилава коса, прихваната с огромна фльонга в същия цвят. Беше облечена в бяла рокличка, чийто краища бяха извезани с виолетова линия. Кльощавите и крачета се подава изпод нея и бяха обути в бели обувки, приличащи по-скоро на чорапки.

— Ти ли… ами… ти ли… — Алексис се чудеше дали щеше да прозвучи налудничаво, ако я попита: „Ти ли тичаше във въздуха преди малко?“, но в крайна сметка какво я интересуваше — Твои ли бяха стъпките преди малко във… във въздуха?

— Ами, да-простоватично отвърна другата, като не отместваше погледа си от ааронката-Извинявай за шума. Сигурно си се стреснала. Все пак не всеки ден можеш да чуеш стъпки над главата си, нали? Хихи-създанието се засмя със звънлив смях и очите и станаха като малки цепнатинки върху бялото и лице, но изражението на Алексис си остана все така студено-Както и да е. Все пак извинявай. Не мога много да се ориентирам, когато ходя… особено ако не е по земя, сещаш се. Та все обърквам пътя, но… хм… Нали ти си Алексис, Обреченият Ангел, напуснал Полетата? — попита ненадейно Лин-Лин и лицето и стана ненадейно сериозно.

— Да. Защо? — съвсем се обърка Алексис, като заключи, че днес определено не и ден за подреждане на мисли.

— Пфу-отдъхна си феята без крилца-За малко си помислих, че отново съм се объркала.

— И все пак защо съм ти? — запита този път нетъпеливо другата.

— Защото съм тук, за да те напъствам.

— Ти? — опули се насреща и Алексис и се се изсмя, само където нейният смях беше остър и някак неестествен.

— Да, позна-пренебрегна учудването и Лин-Лин-Идвам, за да ти помогна да отриеш този, в който ще се влюбиш. Толкова пъти си ме сънувала, та си мислих, че ще се сетиш, ала явно съм се объркала… — замисли се съществото и започна да си мърмори под носа-Е, да, все пак… Нали се явявах като силует… Да, сигурно затуй не се е сетила…

Алексис премигна, след това разтърка очи. Сигурно сънуваше или съзнанието и си правеше лоша сега с нея. Ала дълбоко в себе си знаеше, че дори да си зашлеви и шамар, Лин-Лин щеше да си стои пред нея.

— Тебе ли сънувам? — не успя да прикрие разочарованието в гласа си-И защо?

— Нали ти казах-’щото ще ти помагам да откриеш любимия си. Онзи, който ще се влюби в теб. Така ми е наредено.

— Значи ти… ти идваш от Горе? — Алексис изви очи към Небето, а феичката кимна отвърдително.

— Обаче не си мисли, че ще ти казвам какво точно да правиш. Ще ти казвам загатки и те ще ти помагат. Ако ги решиш правилно, разбира се-Лин-Лин и смигна. Явно смяташе това за забавна игра. — Ето я и първата… — създанието извади от джобчето на роклята си бял лист и зачете отчетливо:

„Вземи ти първата и втора буква от името на мястото, където не си била, ала ще се завърнеш там, после прибави към тях третата буква на името, с което сега се назоваваш ти, и като за финал, кажи коя е втората буква на мястото, където си била, ала не ще се завърнеш…

Събереш ли ги така, и подредиш ли ги с усет, ще узнаеш, че има неща, които се намират в ###“

— И защо трябва да правя това? — с досада запита Алексис.

— Защото така трябва. Като решиш загатката ще получиш мястото, в което трябва да отидеш. А, сега трябва да вървя. И без туй закъснях…

Чу се пак онзи звук, като от щракането на фотоапарат и Лин-Лин изчезна във въдхуха, а листчето бяла хартия попадна в ръцете на ааронката…

Сега, вече запознала се с Рей, Алексис отново държеше загатката в ръката си и бърчеше чело в усилие да я разреши… Изглежда новата и позната също забеляза това…

— Хей какво е това? — попита демонката и андзърна изад рамото ан Алексис.

— Нищо-отвърна рязко ааронката и понечи да прибере листчето в джоба си.

— Не е нищо дай да видя… — настоя Рей.

— ного си нахална-сопна и се Алексис.

— Ами все пак съм демон-заяви Рей и се усмихна широко-Ние сме такива, не търпим откази, но защо ли въобще се мъча по този начин-тя се закова на едно място и затвори очи.

— Хей! Какво правиш? — Алексис се стресна, знаеше, че от създания като Рей можеше да се очаква всичко.

— Хмммм-изсумтя Рей и скръсти ръце без да отваря очи-За каква загатка става дума?