Сергей Лукяненко - Дребен патрул

— Борис Игнатиевич, помогнете…

Хващат тръбата от двете страни и я поставят на пода. Аз разпервам лакти и колене, за да се удържа.

— Витя, ще можеш ли да изпълзиш?

Аз мълчаливо пълзя по тръбата. Не е кой знае колко трудно…

— Не-не, експериментът не е чист, — отбелязва Олга. — Всъщност тръбата върви под лек наклон.

Антон вдига тръбата от своята страна. Да пълзиш нагоре е по-трудно, но ако се подпреш с гърба… а после плътно притиснеш длани към стените…

— Трябва да облечем момчето в тениска с грапава тъкан, — предлага Олга. — О, не! По-добре да му зашием ивици от шкурка! И още — ръкавици и цвички. Или маратонки? Има едни такива модерни маратонки, специално за каране на скейтборд…

— Не, не ми харесва, — мрачно казва Борис Игнатиевич. — Твърде е опасно, за да изпращаме там дете.

— Ама нямаме по-дребни сътрудници! — с искрено съжаление казва Антон. — Проверих — всички лилипути, които са станали Различни, първо са подавали молба за увеличаване на ръста. Ако искате, намалете мен с магия!

— Не може, ще усетят, — рязко отвръща Олга.

Най-накрая изпълзявам. Антон протяга ръка и ми помага да стана. Зад гърба ми тръбата отново се превръща в обръч.

— Аз съм дребен, но не съм малък, — заявявам аз. — Колко трябва да се пропълзи?

Олга и Борис Игнатиевич се споглеждат.

— Хесер, той ще се справи, — казва Олга. — Упорито момче е, веднага го разбрах.

Антон се разхожда из кабинета и разказва:

— Тази ситуация се среща доста често, Витя. Понякога Светлите искат да се разкрият на хората. Понякога — Тъмните. Причините са най-различни… но ние не можем да допуснем това. В никакъв случай. Разбираш ли защо?

— Учили сме го, — отвръщам аз. — Паника. „Лов на вещици“. Обикновените хора ще развият комплекс за непълноценност. Твърде много причини.

Аз говоря, но не откъсвам поглед от автомата, който Олга чисти. Движенията на ръцете й са точни, предпазливи. Автоматът е много красив. Това е „калуна“ 3 3 Вечнозелено храстче с височина до 1 м. Използва се в билкарството — има противовъзпалителен ефект. Бел.прев. . Оръжие на специалните части, със специални патрони. Дребни.

Олга казва тихо:

— Патроните са особени. Омагьосани. Това трябва да свърши работа… ако нещо тръгне не както трябва. Но ще минем и без стрелба… надявам се… Можеш ли да стреляш?

Аз свивам рамене.

— Стрелял съм малко в стрелбището. И с играчки.

— Играчките не се броят… — изсумтява Олга. — Ех, не можем да ти наложим заклинание… ще усетят…

— Те са десетима, — обяснява Антон. — Тъмни Различни. Не знам защо са решили да разкажат за нас на хората… но информаторът ни е убеден, че решението е взето. След шест часа те ще се срещнат на законсервирана станция на метрото с група хора: журналисти, фотографи, репортери. Ще покажат неща, които ще убедят всеки скептик…

— Ако знаете времето и мястото, — казвам аз, — тогава там трябва да отидат най-силните. Хесер, вие, и още някой… Не, не ме е страх, но нали Хесер би се справил?

— Ще се справи, разбира се, — кима Антон. — Само че докато престъплението не е извършено, той няма основания да спира Тъмните. А когато го извършат… не е сигурно, че ще успеем да ги задържим. Хесер, разбира се, е способен да се маскира така, че никой да не го усети…

— Но освен магическия усет, те имат електронни системи за охрана, — добавя Олга.

— Ако отидем през долните слоеве на Сумрака, това ще предизвика изменения в силата и те ще усетят опасността. Ако минем през реалния свят — ще сработи сигнализацията. — Антон разперва ръце. — И единственият вариант, който открихме, е вентилационната шахта. Метална тръба, която върви между основната, функционираща станция на метрото и законсервираната, която е наблизо. Много малък човек може да стигне по тръбата до стаята на дежурния по станция. Оттам — да излезе на платформата. И, заплашвайки ги с оръжие, да задържи всички — и хора, и Различни.

— Имаш добра способност за защита, — съобщава Олга. — Не можем да ти наложим заклинания — ще започнеш да „излъчваш“ и всеки опитен Тъмен ще почувства приближаването ти. Но ти ще издържиш и сам. Минута. Буквално една минута.

— В краен случай — стреляй, — инструктира ме Антон. — Не по хората, разбира се. По Тъмните. Стреляй в краката — така няма да ги убиеш, но ще ги задържиш.

— Всичко е пресметнато по минути, — уточнява Олга. — Ще потренираме още на макета, но ти трябва да пропълзиш по тръбата за девет минути. Веднага щом доведат журналистите при Тъмните, ти ще тръгнеш. Девет минути — това е напълно реално.