Владимир Василиев - Ликът на Черната Палмира

— Не Светлите ви атакуваха, Тавискарон — безстрастно съобщи Максим.

— А кой? Сектанти?

— Атакували са ви инквизитори.

Такова нещо не очакваше дори премъдрия Шереметиев.

— К-к… Какво?

— Инквизитори — повтори Максим. — Това е официално заявление. Миналата нощ голяма група инквизитори от изследователските групи, разквартирувани в Санкт-Петербург, без обяснения и видими причини напуснала града. Те се разделили на четворки и се насочили към големите градове на Русия и Украйна — само онези, в които са били разпределени неотдавна оправданите питерски сектантки-Черни. Нападенията върху Дневните Патрули са тяхно дело. Мотивите им засега са неустановени, но съм упълномощен да заявя, че това е вътрешен проблем на Инквизицията и сътрудници на Дневния и Нощния Патрул от споменатите или други градове, а така също свободни Различни, няма да бъдат допуснати до разследването.

Лайк се озърна към колегите си — не че беше объркан, а очевидно с цел да спечели малко време. В отговор на немия му въпрос Ираклий само едва забележимо сви рамене.

— И… какво да правим сега? — обърна се Шереметиев към инквизиторите след кратка пауза.

— Да чакате — нареди Максим. — Просто да чакате. Загубите ще бъдат овъзмездени. Виновните ще бъдат наказани. Низвергнатите в сумрака — върнати, ако това е възможно. А сега… моля да си вървите и да не предприемате в близко време нищо… прибързано. Когато дойде времето, ще ви намерят.

— Имам въпрос — храбро се намеси Озхар. — Къде са сега пленените момичета? И какво е станало с тях?

— Всички, включително Тамара, потенциалната Велика Чародейка, в момента се намират в Санкт-Петербург. Доколкото ми е известно, с тях не се е случило нищо фатално. Подробностите се установяват. Край, нито дума повече!

С повелителен жест инквизиторът отпрати Лайк и спътниците му. Едгар и Хена дори не трепнаха по време на разговора — извисяваха се като някакви зловещи истукани от двете страни на Максим. За солидарност, или какво?

В асансьора и по пътя към изхода никой не пророни нито дума. Пред входа вече ги чакаше лимузината — разбира се, с Платон Смерека зад волана. В купето бяха Ефим и един от патрулните-компютърджии, разтворил включения към мрежата чрез GPRS лаптоп. Лайк възприе това като нещо подразбиращо се.

— Шефе! — съобщи Ефим в скоропоговорка. — Първо, появи се Симонов. Той е в офиса и е в паника. Второ, изрових един любопитен факт, може би ще ти се стори интересен.

— Казвай — процеди Лайк, отваряйки барчето.

— Вчера в Питер е пристигнал един от най-силните магьосници на Ямайка. Естествено, Различен. Не сътрудничи с Патрулите и никога не е сътрудничил.

Не можеше да се разбере дали това е направило впечатление на Лайк, или не. Наливайки си коняк почти до ръба на чашата, той я изпи до капка. А после нареди на Смерека:

— Към Бориспол.

— Накъде ще летим? — моментално попита Ефим.

— Ти — за никъде. Поръчай четири за Москва. И ако в близките два часа няма полет — организирай го. Симонов да стои в офиса и да се стегне.

След като каза това, Лайк се облегна в луксозната седалка и затвори очи. През целия път до той седеше мълчаливо, без да мърда и без да отваря очи.

Чак когато тръгнаха да се качват в самолета, Шереметиев тихо попита Ефим:

— За ямайския магьосник… откъде е информацията?

— От вчерашната сводка на Инквизицията.

— Информацията оповестена ли е?

— Не, вътрешна е. Но няма гриф за секретност. Инквизицията се опитала да попречи на отиването му в Питер, но…

— Какво „но“?

— Не е успяла, очевидно.

— Няма и да успее — мрачно предрече Лайк.

Озхар и Шведа така и не разбраха какво искаше да каже с това.

Във Внуково Ираклий погледна загрижено часовника си, нагласи го по московско време и докосна рамото на Лайк:

— Ще ти трябвам ли в Москва?

— В Москва — не особено. В Питер — много.

— Тогава ще се поразходя.

— Не изключвай телефона си! — предупреди го Лайк.

Лицето на шефа на киевчаните се беше вкаменило от сутринта и все още си оставаше вкаменено.

Впрочем, изглеждаше, че не само лицето му се е вкаменило. Че сърцето на Шереметиев също се е превърнало в камък или още по лошо — в лед. Спътниците му не можеха да обяснят тези си асоциации, но неизвестно защо, те винаги възникваха, когато нещата в украинските Патрули започнаха да вървят на зле. Ако шефът се е превърнал в паметник с буца лед вместо сърце — чакай събития.

Ираклий кимна и се отдалечи, бързо изчезвайки в тълпата.