Владимир Василиев - Ликът на Черната Палмира

Или знания, или способността да се влюбваш. Невъзможно е да съединиш в себе си тези две неща, каквото и да приказват идеалистите Светли.

Шведа се опита да изложи размислите си пред Озхар, но се получи толкова неубедително и непохватно, че след малко Шведа се отказа. Озхар мълчеше.

Одесчанинът, който не успя да стане киевчанин, се измъчваше от друго. Неговата приятелка — Тамара, — която му се довери и която като че ли откликваше с взаимност на нещото, зараждащо се в душата му, просто я отвлякоха. Какво трябва да направи един мъж в такъв случай? Ами да прерови земята, да обърне планините, но да намери похитителите и да изтръгне от лапите им своята избраница. А какво стана всъщност? Няколко неохотно процедени фрази от Лайк, спешно придвижване до Москва и умопомрачително чакане. Озхар с радост би зарязал всичко, би изхабил два резервни артефакта за портал до Питер и би се втурнал да търси Тамара. Но…

Именно — но. Портал до Питер — това е огромна енергия. Това е въздействие от второ ниво. Естествено, неразрешено. Значи — претенции от страна на Светлите. Значи — гневът на Лайк, че и на Завулон, на чиято територия ще се случи това. И ето — влюбеният Озхар си седи на задника и не смее да мръдне без разрешението на началниците… Тогава може ли да нарича това чувство любов? Има ли право да се смята за мъж, а не за страхливец?

Искаше му се да вие и да удря стената с юмруци, до кръв, та болката да измести отчаянието му. И да се надява, че в сложните планове на Лайк и другите супери влиза търсенето и освобождаването на Тамара. Но опитът, който у Озхар беше пет пъти по-голям от този на простодушния Швед, му подсказваше обратното. Безсмислено е да разчиташ на старите магове. Техните цели са неочевидни, средствата за постигането им понякога са жестоки. Но в повече случаи събитията в живота се развиваха именно по техните сценарии, защото сценариите ги пишат те, апологетите на интелекта, кастрирани от чувства. Които след стотици години са се отучили да обичат.

Нима реалността е толкова жестока?

Озхар не можа да реши — вратата рязко се отвори и влезе Лайк. Видът му беше делови и целеустремен.

Озхар моментално скочи.

— Лайк! Позволи ми да отлетя до Питер! — помоли той.

— Ще идеш — измърмори Лайк.

След него в стаята влезе Завулон — както обикновено, с цели обувки, тъмен костюм и сива риза под сакото. Беше пъхнал ръце в джобовете на панталона си и много приличаше на разхождащо се по булеварда денди; липсваше му само хризантема на ревера.

— Лайк, трябва да намеря Тамара! Разбери най-накрая!

— Ще я намериш — отряза го Лайк и застина насред стаята, сякаш се вслушваше в нещо.

— Слабо — каза изведнъж Завулон. — С такава защита няма и пет минути да издържат срещу Ямаеца…

— Ъхъ. — Лайк зарови в джоба на жилетката си. — Ей-сега ще им спретнем нещо… вуду-непроницаемо…

Десетина минути той се труди над магическите щитове на Озхар и Шведа, вплитайки там непознати заклинания, свързвайки ги с два странни амулета, които Озхар и Шведа трябваше да прикрепят под дрехите си. Завулон наблюдаваше критично, но мълчеше и не се намесваше.

— Е, как е? — попита най-накрая Лайк и се обърна.

Шефът на московчаните бързо сканира двамата южняци, при това така, че не почувстваха нищо.

— Според мен, ще свърши работа — обобщи той. — В края на краищата, няма да удържат обсада, я! Ако не се справят бързо, ако щеш и десет защити им поставяй — пак ще е безсмислено.

От думите на Завулон следваше, че в Питер пак командва украинския десант, но този път — в намален състав. Освен присъстващите, в Москва беше и Ираклий — Лайк спомена, че възнамерява да го вземе в екипа.

— Значи, слушайте, соколи мои — благоволи да обясни нещо Шереметиев. — Сега заминавате — каква изненада! — за Питер. Мисията ви е проста и извънредно героична. Заминавате двамата. По-точно — тримата, Шагрон ще ви откара, но ще ви остави някъде в покрайнините и ще се върне в Москва. Натам продължавате сами. Задачата ви ще бъде… ще бъде… — Лайк се поколеба; очевидно импровизираше. — Добре де, да намерите Тамара!

— Отдавна трябваше! — скочи Озхар.

— Сядай, още не съм свършил — скастри го Лайк и одесчанинът припряно приседна на края на стола. — Проверете онази сграда на „Фонтанка“. Мисля, че няма да навреди.

— А като я намерим, какво? Да се изпаряваме бързо или… — нетърпеливо уточни Озхар.

— Не бързай, нетърпеливко — изсумтя Лайк. — За намиране — най-вероятно ще я намерите. Само че едва ли ще ви позволят да се изпарите. Нашият Ямаец — между другото, татенцето на твоята Тамара — няма толкова лесно да пусне дъщеря си. А и тя самата няма да поиска, защото Питер вече се е впил в душата й. Така че, момчета, ще ви атакуват много здраво. Бъдете готови. А в нужния момент ще се включи и тежката артилерия. Ще разберете.