Илейн Кейн - Ариел

— Не можеш да се оплачеш от липса на връзки, ако дори само част от слуховете, които се носят за теб, са верни — отвърна сухо Робърт. — Аз не съм някоя срамежлива дама, Кристофър. Връзките ти са били в границата на разумното, като изключим само количествената им страна, но това беше така, докато брат ти носеше титлата. Сега обаче предполагам, че ще поискаш да възстановиш доброто име на семейството си и в обществено отношение, точно както направи това в дипломатически и финансов план.

Кристофър насочи вниманието си към пращящия огън, който бе запален, за да прогони хлада на пустинната нощ.

— Не съм ли направил достатъчно, Робърт? Стивън остави имението ни в руини и дълго време не можехме да се освободим от кредиторите му, които искаха да заграбят най-старите земи в Англия. Трябваше да възстановя всичко, независимо дали го исках или не. И за какво? — попита той, като се обърна към вуйчо си. — За да не се разруши репутацията на баща ми и да не се прекъсне кръвната ни линия. Сигурен съм, че баща ми ще се обърне в гроба, ако разбере, че аз съм спасил ценната титла, която той е дал на Стивън. От друга страна, не бързам особено да си намеря съпруга. И още повече няма защо да бързам да се женя за жена, която никога дори не съм виждал.

— Тя е истинска красавица, Кристофър. С добро образование. Изтънчена. Една поразителна млада жена, която…

Кристофър стовари кристалната си чаша върху мраморната масичка и стана, без да обръща внимание на капките старо бренди, които зацапаха персийския килим на султана. С две крачки той прекоси стаята и се приближи очи в очи до своя вуйчо, като използуваше преимуществото си в ръст, за да внуши правотата на думите си.

— Съгласих се да се присъединя към тази политическа мисия единствено поради нашата роднинска връзка, Робърт. Съгласих се да стана емисар и слуга на интересите на Англия. Но нямам намерение да се превръщам в клоун заради нея. Ако султанът желае някой титулуван англичанин за съпруг на своята повереница, мога да му предложа един дълъг поменик с имената на млади глупаци, които с удоволствие ще се оженят за нея, без дори да я видят, или пък на дузина жадни за пари мошеници, които ще прекосят половината свят заради всяка жена с прилично състояние. Нека Мохамед си избере някого от тях. — Той се обърна и тръгна към двойната балконска врата.

— Той обаче иска теб.

— Защо? Никога не съм виждал великия султан.

— Изглежда е чул разговорите за това, че си спасил живота на сина на един от пустинните шейхове. Смята, че се придържаш към мюсюлманския кодекс на честта, или нещо от този род.

— Той беше син на един приятел — измърмори Кристофър. — Освен това се случи преди много години.

— Няма значение. Изборът му е паднал върху теб. Според него ти си най-подходящият за това момиче.

— Отговорът ми е „не“, Робърт. Трябва да намериш друг начин да осигуриш подписването на договора.

Слабото почукване на вратата на кабинета съвпадна с финалната точка на разговора им. Кристофър сдържа яростта си навреме, за да поздрави лейди Белмет, която влизаше вече в стаята.

— Съжалявам, че ви прекъсвам, господа, но ни очакват долу.

— Прекрасно, скъпа моя — отвърна Робърт, като целуна пръстите й. — Мисля, че вече свършихме.

Кристофър се удиви колко гладко Робърт изпрати техния разговор в задния двор на паметта си. За нещастие предметът на този разговор не можеше да бъде решен толкова лесно. Той се намръщи, чувствайки как напрежението стиска раменете му като в менгеме, и наблюдаваше как Ан оправя обшитата с дантели вратовръзка на Робърт. Как можеше Робърт да му предложи толкова сериозно да се ожени за повереницата на султана. Мислите на Кристофър бяха насочени към решаването на по-наложителни проблеми.

— Страхувам се, че принц Мохамед Ел Язид ще ни създаде малко неприятности.

— Доста повече от малко — отвърна сухо Кристофър.

— Значи го познаваш?

— Не. Но ако не си научил нищо за Язид, значи не си свършил домашната си работа. Принцът мрази християните. Не се интересува какви сме или откъде идваме. Мрази ни всичките с еднаква сила.

— Следователно ще трябва да започна кампанията си — отвърна Робърт с решителен израз на лицето. Започна да извежда жена си от стаята, след това спря и се обърна с кисела усмивка на устните. — Между другото, свършил съм си домашната работа. Доведох теб.

— Ако знаех, че трябва да бъда твоят жертвен козел, щях да отклоня поканата ти.

— Аз не знаех нищо за предложението за женитба до момента, в който пристигнахме миналата нощ. Както и да е, ти вече даде отговора си. Твоето значение е много по-голямо в другите неща и кралят прекрасно знаеше това, когато поиска помощта ти в решаването на този проблем.