Илейн Кейн - Ариел

Лека, замислена усмивка докосна устните на Ариел.

— Чедила, ако херцогът отхвърли брака, това няма да бъде по вина на султана, нали така? Везирите няма да могат да го обвинят в нищо. — Умът й препускаше като буен кон. Ариел скочи от възглавницата и се насочи към ниското легло и медната маса на слонски бивни.

— Английският шариф няма да отхвърли такава чест — предупреди я Чедила. — Това ще означава демонстрация на арогантност и неуважение към великото име на Мохамед. Този човек дори не е и принц. Няма да посмее да откаже такъв щедър дар от страна на султана.

— О, Чедила! — възкликна Ариел и класическите й черти се оформиха в израз на упрек. — Не всички мъже са хора на честта.

— Ти не знаеш нищо за него.

— Знам това, че е англичанин.

— И затова го обвиняваш. Не всички англичани са като баща ти.

Ариел спря по средата на пътя.

— Разбира се, че не — изрече тя с решително безразличие. — Но той е англичанин, точно както и баща ми. — Ариел тръгна отново към леглото. — Може би ще приеме откуп, за да ме освободи от брачния контракт.

— Ариел! — Чедила почти се молеше. — Ние сме слуги на Аллах. Не трябва да си играем с неговите желания.

— Ако това не проработи, ще му предложа нещо друго. Ще му прехвърля собствеността върху моите земи в Англия! Те въобще не ми трябват. — Тя се обърна с триумфиращ израз на лицето. — Не знам защо, но съм сигурна, че ще намеря начин да го накарам да промени решението си.

Ариел зави кашмирения си шал около главата.

— Къде отиваш?

— На бала.

— Не е позволено.

Леката тюркоазна коприна на шалварите й се развя, когато с танцуваща стъпка тя се освободи от възпиращите я ръце на дойката.

— Само ще надзърна от градината.

Чедила я погледна ужасена.

— Трябва да разбера какво представлява той. След това ще се върна веднага, Чедила. Обещавам ти. — Ариел й изпрати една въздушна целувка, прикри лицето си с лекия воал и се насочи надолу по широкия коридор, последвана от евнуха си.

— Нямам никакво намерение да се женя за когото и да било, без значение дали това ще бъде от полза за Англия! — Кристофър Стонтън повтори това изречение, като се стараеше да сдържа нервите си.

— Този брак е нещо много повече от политически маньовър. Султанът лично се ангажира с тази идея. — Робърт Белмет се размърда в креслото си под тежкия поглед на Кристофър. — Един положителен отговор ще сложи успешен край на нашите преговори.

Кристофър прекоси стаята с няколко широки крачки и зае нападателна позиция срещу партньора си в този матримониален диалог.

— Да не би наистина да мислиш, че ще се съглася на този нагласен брак, Робърт? Не би трябвало да принуждаваш някого, който е толкова добре запознат с твоя план, да играе такава роля в него. Дадох ти моя отговор и няма да си променя решението, ако ще това търговско споразумение да се провали вдън земята заедно с крал Джордж и султана.

— Мога да разбера твоето нежелание — продължи по-възрастният мъж, като посрещна ругатнята на племенника си с безразличен поглед. — При нормални обстоятелства аз бих се отказал да обсъждам подобно предложение. Но сега…

Кристофър повдигна скептично вежди.

— Какво сега?

Робърт прокара длан по посребрените си коси.

— Бог ми е свидетел, бих искал политиката да се осъществява по същия начин, по който ти се справяш с твоя бизнес. Ти можеш да си позволиш да бъдеш безпощаден и праволинеен. Но в моята професия преговорите и отстъпките са част от играта, необходимо средство за постигане на целта.

Аристократичните черти на Кристофър останаха стоически неподвижни.

— Всичко това няма нищо общо със султанската повереница, която ми предлагат. Както и с необходимостта да разгледам сериозно това предложение. Щом в дадения случай не става дума за политика, защо толкова внезапно възникна нуждата да ме ожените?

— Кристофър, ти трябва да се погрижиш за наследник на херцогството, особено сега, когато Стивън е мъртъв. Не е ли време да премериш новата си мантия? — Кристофър го измери с неодобрителен поглед. — Можеше да си избереш измежду най-красивите жени на Лондон, още повече, че от две години си вече херцог. Какво чакаш още?

— През целия си живот съм управлявал кораби! — отвърна Кристофър с нарастващо нетърпение. — А сега, благодарение на теб, трябва да изпълнявам дипломатически пируети в името на краля. От друга страна, едва ли съм бил в Лондон достатъчно време, за да завържа някоя случайна връзка, да не говорим за това, да си намеря жена.