Илейн Кейн - Ариел

Остро покашляне я накара да отвори очи наново.

— Канеше се да ми кажеш защо надничаше от тази колона като някое десетгодишно момиче, което шпионира забавленията на родителите си.

За миг Ариел се замисли дали да не изфабрикува някоя лъжа, но сякаш четейки мислите й, той присви очи и в тях проблесна предупреждение.

— Търсех някого — призна накрая тя.

Той я изгледа скептично и почака да продължи.

— Всъщност се криех. И търсех някого — каза тя, като удави гордостта си в отчаяна усмивка.

— И можа ли да го откриеш в тази огромна блъсканица?

— Да. — След това го погледна с отново появил се страх и попита: — Как разбрахте, че търсех мъж?

— За една прекрасна жена това е оправдано предположение.

Тя се загледа съсредоточена във върха на пантофките си, а сърцето й заподскача от този комплимент. След това осъзна неговите последствия и отново повдигна глава. Ариел не можеше да не забележи как леко заплашителните, сякаш издялани от мрамор черти на лицето му се смекчиха, когато той й се усмихна.

— Аз не го търсех, за да се срещна с него. Напротив, исках да го избягна.

— Това започва да прилича на много изискана афера — изрече той със сух хумор. — Какво толкова ти е направил този джентълмен, че се опитваш да го шпионираш и да го избягваш едновременно?

— Иска да се ожени за мен.

— И ти си против неговото предложение?

— Това е брак с чисто политическа цел.

— А, значи той прилича на истинско чудовище. Но нали именно така се уреждат браковете тук?

— Понякога. Но аз не съм принцеса. Няма защо да бъда принуждавана да напусна дома си.

— Все някога трябва да напуснем дома си.

— Но не и страната си и никога да не се завърна.

— Той да не е дипломат на султана? Затова ли трябва да напуснеш Мароко?

— Той е дипломат на вашия крал.

— Ти си обещана на англичанин?

Ариел се стресна от внезапната емоционална сила в гласа му.

— Да. Всичко това е част от договора.

— И името на джентълмена, когото търсеше тази вечер, е…

— Херцогът на Ейвън — отвърна Ариел. За момент лицето му се покри с безизразна маска, стегната и непроницаема. Ариел беше забравила, че той познава човека. Тя гледаше настрани, сгорещена от оценяващия му поглед. — Говорехте с него точно преди да падна. Съжалявам, ако е ваш приятел. Нямах намерение да обиждам никого.

— И ти не искаш този брак?

— Вие бихте ли искал да се ожените за непозната? — попита тя. — Аз съм само елемент от сделката. Някой иска да ме отстрани и в замяна на това Мохамед ще получи своя договор.

— Защо?

Тя се засмя горчиво, като си помисли за иронията на положението, в което бе попаднала.

— Везирите смятат, че аз съм заплаха за тях. Опасяват се, че ще насърча взаимноизгодните отношения между мюсюлманите и неверниците.

— Англичаните са неверници, но въпреки това везирите са готови да приемат договора с тях само за да се освободят от теб?

— Така изглежда. — Отговорът й прозвуча като тих шепот и по страните й потекоха сълзи на безпомощност.

Кристофър повдигна брадичката й между палеца и показалеца си и бавно отстрани воала, който прикриваше долната част на лицето й. Тя стоеше тихо и гледаше към него с горда решителност въпреки влажната мъгла на отчаянието, която премрежваше очите й.

Значи това беше неговата годеница. За момент го обзе чувство на съжаление. При други обстоятелства той би пожелал да вкуси обещанието на фино очертаните й устни. Пълни, но не прекалено, помисли си той. Пораждащи желанието за безкрайна целувка. Носът й бе прав и тънък, а брадичката й малка, с едва очертана ямичка. Скулите й бяха високи и украсени в розово от притеснение поради това, че я разглежда.

Той прокара палеца си по овала на лицето й; кожата й бе бяла като сатен.

— Ти не изглеждаш способна на предателство.

— Само преди няколко минути именно вие бяхте готов да ме предадете на бухарците — обвини го меко тя.

— Преди няколко минути не те познавах.

— И сега вече ме познавате?

— Знам само, че везирите са алчни хора, ръководени единствено от собствените си интереси. Но съм сигурен, че нямат никакво основание да се страхуват от теб.

— Но ще ме накажат, освен ако не придумам херцога да се откаже да приеме техните условия.

— Вероятно аз ще мога да направя това — каза й той нежно.

— Вие? Защо пък ще направите подобно нещо за мен?

— Аз съм тук, за да помогна за сключването на договора. Освен това ти вярвам.

— Ще говорите ли с херцога? Познавате ли го добре?