Джон Кейс - Конниците на Апокалипсиса

— Разбира се.

— Защото, ако не греша, не можеш да спреш епидемия от грип, като убиеш хората, които са се разболели.

— Защо не? — попита Вуурис.

— Защото така! — отговори Епщайн.

— Има повече от един вектор — обясни Каралекис.

— Точно така.

Вуурис погледна единия лекар, след това другия, сякаш наблюдаваше тенис мач. Накрая попита:

— А какво е вектор?

— Начин на предаване — отвърна Епщайн.

— Например? — поинтересува се и Фич.

— Хора. Гризачи. Патици — отвърна Каралекис. — При грипа едни от основните преносители са дивите патици.

— Миграцията от водните басейни… — започна Епщайн.

— Точно за това става дума — прекъсна го Каралекис.

— Първата вълна — когато за пръв път хора се заразяват от нова мутация на грипа, почти винаги започва в Китай — допълни Епщайн.

— Защо? — поинтересува се Вуурис.

— Имат огромни водни басейни, имат достатъчно гъстота на населението, за да започне вълната…

— Има много причини — допълни Каралекис, — но ние имаме късмет, защото минава почти година, докато вълната стигне до Щатите. Това ни дава време да изработим ваксина и да я разпространим.

Джанин Васерман се изкашля и каза:

— Ако може… да се върнем на темата. Говорихме за реакцията на корейците. За това колко е нелогична.

За момент лицата на лекарите помръкнаха — те се наслаждаваха на лекцията си, на познанията си или нещо подобно.

— Мислех си — продължи Васерман — за тяхната увереност, че това е било Испански грип, а не нещо „подобно“.

Епщайн и Каралекис отвориха уста, но Фич не им позволи да се обадят, а ги прекъсна с рязко движение на дясната си ръка.

— Струва ми се — продължи Васерман, — че севернокорейците са знаели, че ако убият хората в Таси-ко, няма да могат да спрат тази болест. Защото тя ще продължи да се разпространява по други пътища.

Докторите се спогледаха.

— Това, което са направили, е напълно ирационално, освен ако… по някакъв начин не са знаели… че няма други вектори за това конкретно разпространение.

Каралекис сви устни.

— Разбирам какво искате да кажете.

Епщайн се намръщи, очевидно объркан. За момент изглеждаше като малко момче, облякло костюма на баща си. Погледна Васерман, после Каралекис, и попита:

— За какво става дума?

Каралекис гледаше право пред себе си.

— Госпожа Васерман предполага, че може да е имало инцидент и това, което се е случило в Таси-ко, е било… опит да се прикрие инцидентът.

— Имате предвид лабораторен инцидент? — попита Епщайн.

Каралекис го погледна.

— Точно така. Иначе…

— Иначе щяха да знаят, че не могат да направят нищо, за да спрат разпространението — довърши Фич. — Трябвало е да унищожат огнището. Просто е трябвало.

— Но дали това е реалистично? — попита Епщайн. — Искам да кажа — знаем ли, че севернокорейците експериментират с подобни неща?

— Да, знаем — изгрухтя Каралекис. — Те имат една от най-интензивните програми за биологично оръжие на света. Като казвам това, си давам сметка, че ние нямаме проучвателни екипи в тази страна, така че не мога да ви кажа къде са им лабораториите. Знаем обаче, че имат програма, и за страна като Северна Корея това вече значи нещо.

— Защо го казвате? — попита Епщайн.

— Защото — отвърна Каралекис — биологическите оръжия дават най-много резултати с най-малко средства. Погледнете го и от тази гледна точка. Една програма за ядрени оръжия струва поне двеста милиона — при това само за начало. Можете обаче да произведете антракс, холера и тиф в един най-обикновен гараж, като използвате оборудване от съседния супермаркет. Не ви трябват ракети, за да го доставите — един аерозолен флакон ще свърши същата работа.

— Ще дам на доктор Епщайн книга по тези въпроси — каза нетърпеливо Фич. — Това, което искам да знам сега, е — ако има такава лаборатория близо до Таси-ко, как би могло да стане гаф?

Каралекис сви рамене.

— Злополука. Пробив в тръбопровод. Не се случва често, но все пак става.

— Третият свят — отбеляза Вуурис. — Там непрекъснато се случват такива неща.

— Ако е било злополука — каза Каралекис. — И ако е бил Испански грип…

— Е, и? — попита Фич.

— Това поставя много по-голям въпрос, нали?

— Убеден съм! — изръмжа Епщайн.

— И какъв е въпросът? — попита Фич.

Каралекис смръщи вежди:

— Искам да кажа… Къде ще го приложат?

Въпросът увисна във въздуха. После Вуурис се разсмя:

— Будалкате ни, нали?

— Какво искате да кажете? — попита Каралекис.