Робин Кук - Пристъп

— С д-р Уингейт — отвърна Даниел; помисли си, че е добре да започне от най-главния.

Последва кратка пауза и Даниел чу друг приятен женски глас. Преди да го осведоми дали д-р Уингейт е свободен в момента, жената вежливо го попита за името му. Когато й съобщи как се казва, реакцията беше мигновена:

— Доктор Даниел Лоуъл от Харвардския университет, нали?

Даниел замълча, като се питаше как да отговори.

— Бях в Харвард, макар сега да работя в собствената си фирма.

— Свързвам ви с д-р Уингейт — каза секретарката. — Той ви очаква.

След миг на недоумение Даниел отстрани слушалката от ухото си и невярващо се вторачи в нея, сякаш търсеше обяснение за думите на секретарката. Как така Спенсър Уингейт ще го очаква? Той поклати глава.

— Добър ден, доктор Лоуъл! — дочу в слушалката той.

В гласа се усещаше акцента на американец от Ню Ингланд и надвишаваше с цяла октава очаквания от Даниел тон.

— Аз съм Спенсър Уингейт и се радвам, че ми позвънихте. Очаквахме да се обадите миналата седмица, но няма значение. Бихте ли изчакали минутка, за да се обадя на д-р Сондърс? Само минутка, но затова пък ще се чуем и тримата. Сигурен съм, че и д-р Сондърс гори от желание да разговаря с вас.

— Чудесно — отговори Даниел въпреки дълбокия смут, обхванал душата му.

Облегна се назад, вдигна крака на бюрото си и прехвърли слушалката в лявата си ръка, после взе молива в дясната и забарабани с него по дървената повърхност. Отговорът на Спенсър Уингейт го накара да се почувства като в небрано лозе. Още чуваше предупреждението на Стефани да не се свързва с тези шарлатани.

Минутката се проточи и станаха пет. Тъкмо когато вече се канеше да попита дали случайно връзката не е прекъснала, Спенсър се появи на телефона. Беше задъхан.

— Ето, върнах се! Ами ти, Пол? На линия ли си?

— Тук съм — отвърна Пол очевидно на деривата в друга стая. За разлика от Спенсър, Сондърс имаше дълбок глас и говореше през нос като човек от Средния запад. — Приятно ми е да разговарям с теб, Даниел, ако разрешиш да те наричам по име.

— Както искате — каза Даниел. — Както ви е по-удобно.

— Благодаря. Моля те, наричай ме Пол. Между приятели и колеги няма нужда от формалности. Искам веднага да те уверя, че очаквам с нетърпение съвместната ни работа.

— И аз заяви Спенсър. — За бога! Цялата клиника е в трескаво очакване. Кога да те очакваме?

— Е, това е причината да ви се обадя — неопределено отвърна Даниел, като се опитваше да бъде дипломатичен, но в същото време изгаряше от любопитство. — Искам да ви попитам как така сте очаквали позвъняването ми?

— Научихме от прислужника… или каквато е там длъжността му — отговори Спенсър. — Как му беше името, Пол?

— Марлоу — каза Пол.

— Правилно! Боб Марлоу — зарадва се Спенсър. — Провери апаратурата и заяви, че ще се свържеш с нас следващата седмица. Няма нужда да ти казвам колко бяхме разочаровани, когато не се обади. Но сега всичко си дойде на мястото.

— Радваме се, че искаш да използваш нашата клиника — каза Пол. — За нас ще бъде чест да работим заедно. Надявам се, нямаш нищо против да се позаинтересувам какви са намеренията ти, защото Боб Марлоу бе доста неясен, но предполагам, че искаш да изпиташ НХТСК върху някой пациент. Защо иначе няма да ползваш собствената си лаборатория и големите болници в Бостън? Прав ли съм?

— Откъде знаете за НХТСК? — попита Даниел; не му се щеше да споделя плановете си още в самото начало.

— Четохме забележителната ти статия в списание Природа — отвърна Пол. — Беше блестяща, наистина страхотна. Значението й за науката ми напомня за моята собствена публикация Съзряване на човешки яйцеклетки ин витро. Чел ли си я?

— Още не — отвърна Даниел, като се насилваше да е тактичен. — В кое списание беше поместена?

— Журнал за репродуктивните технологии на двайсет и първия век — каза Спенсър.

— Не съм запознат с това списание — отговори Даниел. — Кой го издава?

— Ние — гордо заяви Пол. — Тук, в клиниката. Едновременно с клиничното обслужване осъществяваме и научна дейност.

Даниел завъртя очи. Самиздатът в областта на науката си беше чист оксиморон. Направи му впечатление колко точен бе Бътлър в сбитото описание на двамата директори.

— Никога не сме прилагали НХТСК върху човек — обясни Даниел, без да отговори на въпроса.

— Знаем — намеси се Спенсър. — Това е една от причините, поради които с нетърпение очакваме да го направи те тук. Ще бъдем първи. Искаме да говорят за нас като за новатори.