— Това е доктор Стефани Д’Агостино — отвърна бързо Даниел. — Тя е моя научна сътрудничка.
— Още един доктор по медицина и доктор по философия, така ли? — попита Ашли.
— Само доктор по философия — отвърна Стефани в микрофона си. — И, господин председател, бих искала да се присъединя към мнението, изказано от доктор Лоуъл, че слушането е субективно, без обаче да повтарям обидните му думи. Защитавам тезата, че аналогията между НХТСК и мита за Франкенщайн е неподходяща и вредна, тъй като подобни намеци въздействат върху основните страхове на хората.
— Искрено съжалявам — каза Ашли. — Винаги съм смятал, че вие, щастливците с високо образование, имате слабост да правите алюзии с литературни шедьоври от най-различен вид, но ето че тук за първи път се обърквам: заявяват ми, че сравненията са неподходящи. Кажете ми, честно ли е това, след като отлично помня, че в малкото баптистко училище в родния ми град ни учеха, че освен всичко останало, „Франкенщайн“ е предупреждение за моралните последици от неконтролируемия научен материализъм? Именно това прави книгата напълно подходяща за случая. Мисля, че говорихме достатъчно по този въпрос! Намираме се на слушане, а не на семинар по литература.
Преди да успее да продължи, зад него се приближи Дан и го потупа по рамото. Ашли закри микрофона СИ с ръка, за да не може някой да чуе коментара на неговия сътрудник.
— Сенаторе — прошепна Дан в ухото на Ашли, — още щом пристигна молба доктор Д’Агостино да се присъедини към доктор Лоуъл, ние я проверихме. Получила образованието си в Харвард. Израснала в северен Бостън.
— Това важно ли е?
Дан вдигна рамене:
— Може и да е съвпадение, но силно се съмнявам. Обвиненият в рекет инвеститор в компанията на доктор Лоуъл, за когото ни информира Бюрото, е също Д’Агостино, и той е от северен Бостън. Нещата вероятно са свързани.
— Така, така — замисли се Ашли. — Любопитен факт.
Той взе листа от Дан и го постави редом до финансовия отчет на компанията на Даниел. С мъка скриваше усмивката си.
— Доктор Д’Агостино — изрече Ашли в открития си вече микрофон, — свързана ли сте по някакъв начин с Антъни Д’Агостино, живущ на улица „Ейкорн“ номер четиринайсет в Медфърд, щата Масачузетс?
— Той ми е брат.
— И това е същият Антъни Д’Агостино, обвинен в рекет?
— За съжаление, да — отвърна Стефани.
Тя се обърна към Даниел, който бе вторачил невярващ поглед в нея.
Доктор Лоуъл — продължаваше Ашли, — беше ли ви известно, че един от първите и главни инвеститори във вашата компания е обвинен в рекет?
— Не, не ми беше известно — отговори Даниел. — Но той далеч не е главният ни инвеститор.
— Хм — изсумтя Ашли. — Според мен няколкостотин хиляди долара са огромна сума. Но няма да спорим. Предполагам, че не е директор?
— Не е.
— Олекна ми. Предполагам също, че въпросният Антъни Д’Агостино не е член на съвета по етика, който, както разбирам, сте сформирали към компанията?
Откъм залата се чу приглушен смях.
— Не е член на съвета по етика — отговори Даниел.
— Това е добре. Сега да поговорим за компанията ви — предложи Ашли. — Носи името КЛЕЗА, което е нещо като акроним?
— Така е — въздъхна Даниел, сякаш цялата процедура му бе вече омръзнала. — Идва от „клетъчна замяна“.
— Съжалявам, ако сте се уморили от взискателността на изслушването, докторе — каза Ашли. — Ще се опитаме да съставим картината на фактите колкото е възможно по-бързо. Доколкото разбирам, компанията ви се опитва да получи втората част на инвестициите, които идват от капиталисти — любители на риска, а главната интелектуална собственост на компанията е именно НХТСК. Дали крайната ви цел не е да я направите обществена, като пуснете акции на борсата?
— Да — отвърна просто Даниел и се облегна назад.
— Сега, извън протокола — започна Ашли, като се обърна в ляво. — Бих искал да попитам уважаемия сенатор от великия щат Монтана, дали не мисли, че нашата подкомисия ще се заинтересува от факта, че един от основните инвеститори в компания, която смята да стане публична, е бил съден за рекет. Смятам, че въпросът е от морално естество. Пари от изнудване, може би дори от проституция се изпират в компания за биотехнологии.
— Много ще се заинтересува — отвърна сенаторът от Монтана.
— И аз мисля така — потвърди Ашли. Погледна записките си, после спря очи върху Даниел. — Доколкото знам, вторият транш се задържа до гласуването на този законопроект, както и поради факта, че друга негова версия е вече гласувана. Така ли е?
Читать дальше