Робин Кук - Извън контрол

Ви Джей спря, обмисляйки възможностите си, след което неохотно се насочи към него.

— Знам, че сте добър клиент на банката — каза Харолд, — така че смятам, че би било подходящо да поговоря с вас за ползата от влагането на пари тук. Имате ли представа какво е лихва, младежо?

— Мисля, че да — отвърна Ви Джей.

— Щом е така, искам да ви попитам защо не си откриете влог с парите, които получавате от разнасянето на вестници.

— Разнасяне на вестници? — повтори неразбиращо Ви Джей.

— Да — кимна Харолд. — Казахте ми преди известно време, че в свободното си време разнасяте вестници. Допускам, че все още го правите, тъй като продължавате редовно да идвате в банката.

— Разбира се, че го правя — отвърна Ви Джей. Сега той си спомни, че преди време бе срещнал същия този мъж. Сигурно беше минала година оттогава.

— Щом веднъж парите ви бъдат вкарани в спестовен влог, той започва да работи за вас. Всъщност, парите се увеличават. Нека ви дам един пример.

— Мистър Скот — каза Ви Джей, когато управителят взе някакъв лист от чекмеджето на бюрото си. — Нямам време. Баща ми ме очаква в лабораторията.

— Няма да ви забави много — каза Харолд и се зае да му обяснява какво ще се случи с двайсет долара, ако ги остави в банката. Когато свърши, той попита: — Какво ще кажете? Това убеди ли ви?

— Абсолютно — кимна момчето.

— Добре тогава — усмихна се Харолд, измъкна няколко бланки от друго чекмедже и бързо ги попълни. После ги побутна към Ви Джей и му посочи пунктираната линия в долния край. — Подпишете тук.

Той послушно взе химикалката и написа името си.

— Сега тук — повтори Харолд. — Колко бихте искали да депозирате?

Виктор прехапа устни, после измъкна портфейла си. В него имаше три долара. Извади ги и ги подаде на Харолд.

— Това ли е всичко? — вдигна вежди мъжът. — Колко изкарвате седмично от вестниците? Човек трябва да започне да спестява отрано.

— Ще добавя по-късно още.

След като взе формулярите и банкнотите, чиновникът мина зад гишето на касиера. Когато се върна обратно с разписката за депозит, каза със сериозен тон:

— Това е важен ден в живота ви.

Ви Джей кимна, прибра хартийката в джоба си и се насочи към задната част на банката. Погледна господин Скот. Един благодарен клиент влезе и седна пред бюрото му.

Ви Джей позвъни на служителя, който отговаряше за трезора. Няколко минути по-късно той благополучно влезе в една от частните прегради с огромни трезорни чекмеджета. Пусна раниците си на пода и ги отвори. Бяха пълни със здраво пристегнати стодоларови пачки. Когато ги напъха при останалите, наложи се да използва двете си ръце, за да върне чекмеджето обратно на мястото му.

След малко напусна банката, метна се на колелото и потегли на запад. Натисна здраво педалите и скоро беше в Лоурънс. Пресече Меримак и най-сетне стигна до „Каймера“. Охранителят на входа му махна с ръка по същия, изпълнен с уважение начин, с който се отнасяше към д-р Франк.

Още щом Виктор пристигна в кабинета си, неговата пъргава и експедитивна секретарка, Колийн, го пресрещна с купчина телефонни обаждания.

Виктор тихо изстена. Понеделниците толкова често бяха като този, държаха го далеч от лабораторията, понякога дори през целия ден. Текущите му и най-важни научни интереси се отнасяха до мистерията как една оплодена яйцеклетка се имплантира в матката. Никой не знаеше как става това и какви бяха факторите, които благоприятстваха процеса. Виктор беше избрал проекта преди много години, защото решението му щеше да бъде от голяма научна и търговска важност. Но с бавните темпове, с които напредваше напоследък, щеше да мине доста време, докато стигнеше до финала.

— Това е може би най-важното съобщение — подаде му една розова хартийка Колийн.

Виктор я взе, на нея пишеше да се обади на Роналд Бийкман АСАП. О, чудесно, помисли си той. Въпреки, че той и Роналд бяха най-добрите приятели в началото на основаването на „Каймера“, отношенията им се бяха обтегнали заради различните им виждания за бъдещето на компанията. Напоследък спореха за предлагането на акции на борсата, което се поддържаше най-вече от Кларк Фостър, тъй като това щеше да увеличи добавъчния капитал.

Роналд беше категорично против това, защото се страхуваше да не бъдат погълнати от някоя конкурентна компания в бъдеще. Той смяташе, че едно евентуално разширение трябва да бъде пряко обвързано с текущите постъпления и текущите печалби. Виктор беше гласувал против Роналд, вземайки страната на Кларк. Въпреки безспорния успех на идеята да разпродават акции на борсата, Роналд не можеше да се отърве от усещането, че Виктор е продал академичната си етика. Той сложи съобщението в средата на бюрото си.