— О! Готвиш се да нападаш или какво? — усмихна се Виктор.
Момчето вдигна нагоре тюркоазените си очи:
— Никога не го прави пак! — каза то.
Виктор усети за миг как го облива вълна на страх пред онова, което бе създал. Ви Джей изпусна една въздишка и се отпусна отново в леглото.
— Какво, по дяволите, четеш? — попита Виктор.
Ви Джей затвори книгата сякаш беше порнография.
— Просто нещо, което открих за черните дупки.
— Яко! — каза Виктор, опитвайки се да звучи в тон с модерния тийнейджърски жаргон.
— Всъщност не е много добро — гъмжи от грешки.
Виктор отново усети студена тръпка. По-късно се беше запитал дали невероятно високото интелектуално ниво на сина му не се бе възвърнало. Опитвайки се да не обръща внимание на притесненията си, той произнесе твърдо:
— Слушай, Ви Джей, отиваме да плуваме, ясно ли е? Той се приближи към гардероба и отдели един чифт плувки, след което ги хвърли към сина си: — Хайде, със сигурност ще те победя в състезанието.
Той се спусна бързо надолу към спалнята, за да извади банския си и отново се провикна към втория етаж. Ви Джей се появи в хола и застана пред баща си. Виктор си отбеляза с гордост, че синът му е изключително добре сложен за десетгодишно момче. И за пръв път си помисли, че Ви Джей би могъл да стане спортист, стига да иска.
Басейнът беше с типичната влажна хлорна миризма. Стъклата, от които се състояха таванът и стените на помещението, отразяваха образите в басейна; зимният пейзаж навън не се виждаше. Виктор хвърли хавлиената си кърпа върху алуминиевия шезлонг, когато Марша се появи на вратата на дневната.
— Какво ще кажеш да поплуваш с нас? — попита я Виктор.
Марша поклати глава:
— Идете, момчета, забавлявайте се. За мен е твърде студено.
— Ще се състезаваме — каза Виктор. — Ела да ни засичаш време.
— Татко — прекъсна го Ви Джей жално, — не искам да се състезавам.
— Разбира се, че искаш. Две дължини. Който изгуби ще изхвърли боклука.
Марша се приближи до шезлонга и взе кърпата, като извъртя съчувствено очи към момчето.
— От вътрешната страна ли искаш да бъдеш, или от външната? — попита го Виктор, надявайки се да го склони.
— Няма значение — отвърна той, докато заставаше до баща си, преценявайки дължината на басейна. Водната повърхност се завихри леко.
— Ти ще обявиш старта — каза Виктор на Марша.
— Застанете по местата си и бъдете готови — извика тя и млъкна за миг, гледайки неустойчивите фигури на мъжа си и сина си отстрани на басейна. — Готови-и-и… Старт!
След като се дръпна назад, за да избегне пръските, Марша се отпусна на един шезлонг. Виктор не беше добър плувец, но дори самата тя се изненада като видя, че Ви Джей изпреварва на първата дължина и връщането. После, на втората дължина, изглежда Ви Джей изоставаше и Виктор спечели с половин дължина.
— Добър опит — каза Виктор триумфиращо, ръсейки вода наоколо. — Добре дошъл при торбите с боклука!
Смутена от онова, на което смяташе, че е станала свидетел, Марша изгледа Ви Джей с любопитство, докато той излизаше от водата. Когато очите им се срещнаха, той примига, обърквайки я още повече.
Взе кърпата си и бързо започна да се попива. Наистина би му харесало да бъде синът, за когото майка му беше копняла, от сорта на Дейвид. Но това не му бе присъщо. Дори в случаите, когато се опитваше да се престори, знаеше, че не се получава много добре. Все пак, ако моменти като този край басейна създаваха у родителите му чувство на семейно щастие, кой беше той, че да им го отказва?
* * *
— Мамо, боли ме дори по-силно — каза Марк Мърей на Колет. Той лежеше в спалнята си на третия етаж на градската къща на семейство Мърей на Бийкън Хил. — Всеки път, когато помръдна, чувствам натиск зад очите и в синусите. — Точните термини бяха в поразителен контраст с мъничките длани, с които детето стискаше главата си.
— По-лошо ли е, отколкото беше преди вечеря? — попита Колет, приглаждайки назад гъстата му руса коса. Тя вече не се удивляваше на изключителния му речник. Момчето лежеше в стандартно легло, въпреки, че беше само на две и половина години. Още на тринайсет месеца бе поискало да смъкнат детското креватче в мазето.
— Много по-лошо — прошепна Марк.
— Нека премерим още веднъж температурата — пъхна Колет термометъра в устата му. Тя се разтревожваше все повече, макар да се опитваше да се самоуспокоява, че това е просто началото на настинка или грип. Беше започнало час, след като съпругът и, Хорас, бе довел Марк вкъщи от детската градина към „Каймера“. Момчето и каза, че не е гладно, а това беше нещо наистина необичайно за него.
Читать дальше