Робин Кук - Маркер

Той въздъхна и отвори очи. Бръкна в джоба на сакото си и извади клетъчния си телефон. Знаеше домашния телефон на Лу Солдано и въпреки ранния час реши да му се обади. Телефонът иззвъня шест пъти, преди отсреща да вдигнат. Гласът на Лу беше дрезгав.

— Още ли си жив? — попита го Джак.

— Спести си хумора — изръмжа лейтенантът и започна да кашля. — И дано да ме търсиш за нещо наистина важно.

— Повече от важно е. Лори трябваше да претърпи спешна операция миналата нощ в „Манхатън Дженерал“. Преди няколко часа някой я докара до бездната на ада и се опита да я бутне вътре. Беше толкова близо до смъртта, че не можеш да си представиш. Всъщност само няколко секунди или може би минути я деляха от това.

— Мили боже! — закашля се отново Лу.

— Всяка сутрин ли кашляш така?

— Къде е тя в момента? — не му обърна внимание Лу.

— В кардиологичното отделение на третия етаж. Аз съм в чакалнята точно срещу вратата.

— Според теб в опасност ли е?

— Медицинска или…?

— И двете.

— В медицинско отношение мисля, че нещата са под контрол. А що се отнася до човека, който се опита да я убие, не мисля, че в момента е заплаха. Във всеки случай — не и в кардиологията; тук има прекалено много хора пък и аз съм седнал отвън пред самата врата.

— Имаш ли представа кой може да е?

— Има една сестра, на която бих заложил, но това е нещо странично. Ще ти разкажа подробностите, когато дойдеш. Разполагаме също така със списъците на Роджър.

— Знаеш ли името на онази сестра?

— Ракоци.

— Що за фамилия е това?

— Е, тук ме хвана на тясно.

— Дали тази Ракоци знае, че я подозираш?

— Предполагам — каза Джак. — Беше в стаята, когато влязох и заварих Лори умираща.

— Е, тя ще е първата, с която ще говоря — каза Лу. — Ще дойда колкото се може по-бързо, което ще е най-рано след половин час. Междувременно ще се обадя в местното полицейско управление, имам няколко познати там, които ще дойдат да пазят пред кардиологичното, в случай, че ти се наложи да отидеш някъде.

— Планът ми се вижда добър.

— През цялата нощ ли си будувал?

— Така се получи — призна Джак.

— Добре, не се плаши, скоро идвам.

Джак тъкмо се канеше да затваря, когато чу Лу да добавя:

— И не се прави на герой, разбра ли? Просто стой там.

— Не се безпокой. След всичко, което преживях, едва дишам. Просто ще те изчакам.

Линията прекъсна, той мушна телефона в джоба си и затвори очи. Усети облекчение след разговора с Лу Солдано. След случилото се с Лори и останалите жертви в нейната „серия“ най-после се виждаше светлина в тунела. Напомни му за предаване на щафетата в истинско състезание, което означаваше, че неговото участие беше свършило. Това, обаче, което не знаеше, бе колко много ще съжалява, че не е последвал собствения си съвет.

— Извинете! — Кейтлин побутна Джак по рамото.

Той примига и изплува от дълбините на съня. В първия момент изглеждаше объркан, но бързо се ориентира и се изправи. Беше изненадан и разочарован, че е заспал.

— Какво има? Тя добре ли е?

— Добре е, добре е — избърбори Кейтлин. Нивото на калия е нормално, жизнените й показатели са стабилни. Дори прие малко течности през устата, д-р Райли разреши. Дренажът също е свален и тя се чувства много добре.

— Слава богу! — Той се надигна, но лекарката задържа ръката си върху рамото му и го накара да седне отново.

— Знам, че искате да я посетите, но според мен е по-добре да я оставите на спокойствие. Тя е доста изтощена и й се спи.

Джак кимна.

— Сигурно сте права. Всъщност, разтревожен съм за нейната сигурност. Излишно е да казвам, че съм сигурен, че някой умишлено й е дал калия.

— Предполагам. Но нека да се уверим. Засега ще помоля някой от стажантите да бъде непрекъснато край нея. Никой няма да я доближава без негово разрешение.

— Идеално — каза Джак.

— Предполагам няма смисъл да питам дали подозирате някого конкретно?

— Мисля, че е по-добре сега да говорим по-малко за това. Знам, че за болница, където слуховете се разпространяват като червен вятър, това е трудна работа, но ще е наистина по-добре, ако вие и колегите ви не казвате нищо за случилото се поне още ден-два. Скоро ще дойде детектив от отдел „Убийства“ и се надявам той да разплете цялата история.

В този момент на вратата застанаха двама полицаи. Единият беше едър, набит афроамериканец, с издута от мускули униформа. Казваше се Кевин Флетчър. Другият бе една сравнително слаба испанка на име Тойя Санчес. И двамата изглеждаха неловко тук в болницата.