Робин Кук - Маркер

Джак се приближи до сестринския пункт. Лори бе свързана към един от мониторите над бюрото, но за да го види, той трябваше да мине от отсрещната страна. Преди половин час, когато го бе погледнал, записът за кръвно налягане и пулс показваше права линия. Сега бе различно. Лори имаше пулс и кръвното й налягане се бе нормализирало.

— Прекрати перитониалната диализа — продължи да нарежда Кейтлин. — Не бива да прекаляваме и после да се тревожим за това, че нивото на калия е ниско.

— Слава Богу! — засмя се след малко един от стажантите. — Изглежда се събужда!

Без да мисли, Джак се вряза в тълпата и се приближи още. Беше станало чудо! Лори бе отворила очи и ги местеше от едно лице върху друго. Изглеждаше объркана и изплашена. Неочаквано за самия себе си Джак усети, че очите му започват да парят. Той преглътна мъчително буцата в гърлото си и тръсна глава.

— Освободете китките. — Лекарката се наведе и стисна окуражително рамото на Лори. — Всичко е наред, успокойте се. Вие сте в „Манхатън Дженерал“. Спомняте ли си името си и коя година сме? — попита тя, напрегна слух за миг, след което се изправи. Погледна към Джак, който се опитваше все още да се съвземе от емоциите и се усмихна: — Всъщност изглежда много добре. Ориентирана е. Трябва да кажа, че бързата ви диагноза без всякакво съмнение я спаси. С такова високо ниво на калия, каквото открихме, със сигурност нямаше да може да бъде реанимирана.

Джак кимна. Все още не можеше да говори. Вместо това се наведе и допря чело до челото на Лори. Сега, когато ръцете й бяха свободни, тя ги вдигна, обхвана лицето му и прошепна дрезгаво:

— Защо си толкова разстроен? Какво се е случило?

Въпросът й го накара да потрепери. Успя само да стисне ръката й.

В този момент една от сестрите извика:

— Д-р Бъроус, нивото на калия в момента е почти перфектно!

Кейтлин се усмихна и се обърна към екипа си:

— Е, свършихме с това, за което бяхме дошли. Докато се обадя на лекарката й и я уведомя за случилото се, вие тримата смъкнете пациентката долу в кардиологичното и я включете към монитор. И искам нова проверка на нивото на калия веднага след настаняването.

Джак най-сетне успя да проговори:

— Не съм разстроен — прошепна той в ухото на Лори. — Щастлив съм, че си добре. Уплаши ни.

— Уплашила съм ви! — вдигна вежди тя.

— Беше известно време в безсъзнание. Какво е последното, което си спомняш?

— Спомням си, че ме преместиха в хирургията, но нищо друго. Какво се е случило?

— Ще ти обясня всичко при първа възможност — обеща той, когато започнаха да бутат леглото й по коридора.

— Идваш ли? — Тя продължаваше да държи ръката му.

Използваха асансьора и я свалиха на третия етаж. Пред вратата на кардиологичното отделение ги спряха. Завеждащата сестра не искаше да пусне Джак вътре, докато не настанят Лори. Отначало идеята го уплаши. Искаше да е при нея, непрекъснато прехвърляше през ума си какво би могло да се случи отново, но накрая се предаде, убеден, че я е оставил в сигурни ръце.

— Ще съм тук — увери той Лори и посочи малката чакалня срещу вратата.

Часовникът на стената показваше шест и петнайсет. Имаше няколко диванчета и редица празни столове. По ниската масичка бяха разхвърляни голям брой стари списания. В дъното имаше безплатно кафе. Джак хвърли якето и сакото си върху облегалката на единия диван и седна с тежка въздишка. Облегна се назад и затвори очи. Никога не му се бе случвало да преживее подобен стрес, комбиниран с такова физическо напрежение и такава палитра от емоции.

Лори се бе отървала като по чудо. До този момент не бе мислил за това, но в съзнанието му изникна загорялата сестра, на която бе връхлетял в стаята на Лори. На мъждивата светлина тя изглеждаше почти зловеща с тъмната си къса коса, дълбоко разположени очи и удивително бели зъби. Това, което най-ясно си спомняше, бяха възглавницата и дългата спринцовка в ръката й. Знаеше, че за това може да има много обяснения, точно както и за вцепенението й при нахлуването му. Беше виждал подобно нещо по време на стажа си. Всъщност, самият той бе реагирал по подобен начин по време на първия сърдечен пристъп, на който присъства непосредствено след завършване на медицинското училище. И все пак реакцията й бе изненадваща. Беше видял същата жена по време на инфарктната реанимация, но само за кратък миг, когато се бе появила в сестринския пункт, за да отиде в хранилището. Не бе взела участие в реанимирането. Джак бе попитал една от сестрите за името й. Когато го разбра стана още по-подозрителен. То също фигурираше в списъците на Роджър.