Робин Кук - Маркер

— Д-р Кабрео не смята така — отвърна Джаз с усмивка.

— Стресът от операцията дезориентира някои хора и те трябва да бъдат предпазени от самите себе си. Освен това той смята, че може да си малко разтревожена, за това ти предписа приятно силно и бързо действащо успокоително.

— При тези думи тя извади от джоба си спринцовка, която приготви веднага за инжекция. Свати предпазното капаче със зъби, вдигна спринцовката към светлината и я потупа внимателно с нокътя на показалеца си.

— Не искам никакво успокоително — изкрещя Лори и отново се опита да освободи ръцете си.

— Целта на успокоителното е да предотврати точно този тип отговори — спокойно произнесе Джаз. — Елизабет, ще подържиш ли госпожица Монтгомъри, докато й оказвам честта?

С не много различна усмивка от тази на колежката си, Елизабет хвана Лори за раменете и я притегли назад към себе си. Лори се опита да се извие, но това не бе възможно. Тя усети студения, напоен със спирт тампон върху горната част на ръката си, последван от убождане и кратка, остра болка. Джаз се изправи.

— Спокойни сънища! — каза тя, махна с ръка към Елизабет и двете напуснаха стаята.

Лори отпусна глава върху възглавницата и простена. Преди, с болката, която чувстваше и ефекта от дадените й лекарства си мислеше, че не може да е по-безпомощна, но се беше излъгала. Сега бе буквално завързана към леглото като потенциална жертва на самоубийство. Нямаше представа що за инжекция са й сложили. От всичко, което знаеше, това трябва да беше отрова и битката за нея бе приключила. Ако пък беше успокоително, както твърдеше Джаз, след броени минути щеше да е още по-уязвима.

Въпреки, че бе в отлична спортна форма от баскетболните тренировки и всекидневното каране на велосипед, Джак едва дишаше, когато спря пред асансьорите в Патологическия център. Беше чул, че Карл Новак вика името му, когато минаваше покрай охраната, но дори не забави крачка. В офиса на моргата нямаше никого. Той натисна повторно копчето за асансьора, сякаш така щеше да ускори идването му.

Докато чакаше, се опита да измисли какво може да е направила Лори с дисковете, които бе взела от офиса на Роджър. Сигурно от тях беше преписала данните за MEF2A. Асансьорът пристигна и Джак влезе в кабинката. Дисковете не бяха нито при картоните, нито при списъците, но той не ги бе видял и в бюрото й. Единственото място, където не беше погледнат беше шкафът с четирите редици чекмеджета. Откакто бе излязъл от „Манхатън Дженерал“ бяха минали малко повече от три часа, което според него бе максимумът, който можеше да си позволи. Имаше намерение да търси проклетите дискове не повече от петнайсет минути.

Кабинката на асансьора се залюля леко, издрънча и спря. След няколко дълги секунди вратите се отвориха и той нетърпеливо изскочи в притъмнелия коридор. Без малко щеше да пропусне вратата на офиса на Лори в бързането си. Закова се със скърцане на подметките и се завъртя, за да не се подхлъзне на гладкия под. С влизането си в офиса се насочи към най-горното чекмедже на шкафа.

След пет минути напразно ровене върна обратно чекмеджето се изправи. Къде, по дяволите, можеха да са проклетите дискове? Погледна бюрото на Рива, но бързо отхвърли тази възможност. Нямаше причина да са там. По-вероятно бе да не ги е забелязал, когато преравяше бюрото на Лори първия път, затова седна и започна да прехвърля отново всичко едно по едно. Този път оглеждаше старателно, убеден, че трябва да са някъде тук.

По дяволите, изруга той. Погледна си часовника. Оставаха му пет минути от времето, което си бе определил. Когато вдигна поглед към повърхността на писалището с идеята да прехвърли картоните, очите му уловиха малка жълта светлина в рамката на монитора на Лориния компютър. Макар екранът да беше тъмен, светлината означаваше, че компютърът е бил зареждан, но мониторът се бе изключил.

Джак натисна един клавиш върху клавиатурата. Внезапно екранът оживя и пред него се показа страница с данните на Стивън Люис с изредените резултати от всичките му лабораторни изследвания. Шрифтът беше дребен и му се наложи да надене очилата си за четене, които използваше тайно. Така. Сега можеше да чете по-спокойно и очите му се спуснаха надолу по колонката от лявата страна. Спря на MASNP и прокарвайки пръст хоризонтално, стигна до MEF2A.

Как не се беше сетил да погледне за дисковете в компютъра на Лори досега? За всички случаи от „Манхатън Дженерал“ и „Свети Франциск“ откри, че тестът MASNP се е оказал положителен за маркера за всяка една вредна мутация. За някои беше чувал, за други — не. Когато стигна до картона на Дарлин Морган, замръзна. Нейният MASNP тест беше положителен за гена на BRCA1.