Робин Кук - Хромозома 6

— О, я стига! — не издържа Кандис. — Какви са тези научни дискусии? Май забравяте, че сме техни пленници!

— Това е нещо повече от научна дискусия — въздъхна Кевин. — Става въпрос за една ужасна грешка, отговорността, за която е изцяло моя. Реалността се оказа далеч по-лоша от първоначалните ми опасения, свързани с дима над острова. Тези животни са хуманоиди!

— Аз също нося известна отговорност — промърмори Мелани.

— Не — поклати глава Кевин. — Аз бях този, който роди химерата чрез безразсъдното си бъркане в хромозомите…

— Сега пък какво правят? — учудено попита Кандис.

Кевин и Мелани се обърнаха и видяха, че номер едно се е насочил право към тях. В ръцете си държеше окървавения труп на една маймуна колобус. Часовникът около китката подчертаваше особеното му положение на полумаймуна-получовек… Спря на крачка от Кандис, поднесе й трупа и рече:

— Ста.

Кандис простена и извърна глава.

— Подарява ти лова — подхвърли Мелани. — Опитай се да реагираш.

— Не мога дори да го гледам! — проплака русокосата жена.

— Опитай! — настоя Мелани.

Кандис бавно се обърна. Върху лицето й се беше изписало дълбоко отвращение. Вратът на нещастната маймуна беше прекършен като съчка.

— Поклони се, или направи нещо друго от тоя сорт — окуражи я Мелани.

Кандис съумя да пусне една бледа усмивка и склони глава. Бонобо номер едно стори същото, после с достойнство се оттегли.

— Невероятно! — прошепна Мелани. — Той очевидно е мъжкарят-лидер, но в поведението му се долавят остатъци от матриархата, властващ сред стадата от този вид…

— Браво, Кандис, справи се отлично — похвали я Кевин.

— В момента съм пълна развалина — призна с плачлив глас младата жена.

— Знаех си аз, че трябва да се изруся — подхвърли Мелани в опит да разведри атмосферата.

Бонобото-пазач отново дръпна въжето, но този път много по-внимателно. Групата отново тръгна на път.

— Не искам да ходя повече с тях! — проплака Кандис.

— Стегни се, всичко ще бъде наред — окуражи я Мелани. — Започвам да мисля, че предположението на Кевин ще се окаже вярно. Мислят ни за богове, особен теб с тази руса коса… Ако бяха настроени враждебно към нас, отдавна да са ни убили, като горките маймуни…

— А защо ги убиха? — попита Кандис.

— Вероятно за храна — отвърна Мелани. — Това е доста изненадващо, тъй като бонобите не са месоядни, за разлика от някои видове шимпанзета…

— Аз пък си помислих, че са достатъчно близо до хората и убиват за спорт — призна Кандис.

Пресякоха една покрита с храсти полянка и започнаха изкачване. Четвърт час по-късно напуснаха сумрака на джунглата и излязоха на почти голото затревено пространство в подножието на варовиковите скали.

Високо горе, някъде към средата на почти отвесния склон, се виждаше отворът на голяма пещера, до нея се стигаше по почти незабележима и изключително стръмна стълба, изкопана направо в скалата. Пред входа на пещерата се бяха скупчили около дузина боноби, по всяка вероятност женски. Те шумно блъскаха гърдите си с длани и крещяха „бада, бада“…

Бонобите около пленниците отвърнаха със същите възгласи, някои от тях вдигнаха труповете на убитите маймуни високо над главите си. Женските посрещнаха този жест с шумни дюдюкания, близки до крясъците на шимпанзетата.

Стигнаха подножието на стълбата, групата се раздели. Една част от бонобите започнаха да побутват пленниците си и да им правят знаци да вървят нагоре. Женските изведнъж млъкнаха.

— Защо имам чувството, че домакините не се радват на нашата поява? — попита шепнешком Мелани.

— Според мен просто са изненадани — отвърна Кевин. — Не са очаквали да ни видят…

Бонобо номер едно рече „зит“ и вдигна палец. Групата на охранителите се втурна напред, повличайки и пленниците със себе си.

Клепачите на Джак потрепнаха, в следващия миг той се надигна и разтърка очи. Чувстваше се уморен, тъй като през изминалите две нощи сънят му беше крайно недостатъчен. Но напрежението му пречеше да се задържи в постелята.

Стана от дивана, уви одеалото около кръста си и пристъпи към вратата на спалнята. Ослуша се за момент, после предпазливо открехна вратата. Както и очакваше, Лори се беше сгушила под планината от завивки и спеше. Дишането й беше дълбоко и равно.

Прекоси на пръсти помещението и хлътна в банята. Внимателно затвори вратата след себе си, после взе един бърз душ и се обръсна. На връщане със задоволство отбеляза, че младата жена в леглото му дори не беше помръднала.